на Мишо
С отпиващ дъх докосвам твоите устни,
момински устни в зори не ще те пуснат.
С коси разплетох снощи тъмнината
в сън заклех те, не викай никога зората.
Когато идвам ще съм само непозната
сънувам тебе със въздишка над полята.
Ще те огъна златопера, моя струна
притулил клепки трепета им ще целуна.
В твойта нощ ще бъда само непозната,
неутолена от мрамор и вълни излята.
Дете и стон на коленичеща робиня
за дъжд готова - молеща пустиня.
Кажи, че можеш мрак да укротиш
по залез паря можеш да ме задържиш.
В дъха ми гасне всяка светлина
обгръщам я, преглъщам я и я туптя.
До тебе мръквам прималяла и отвита,
аз тайна имам ще ти я казвам без насита.
Преди росата да падне в утринна омая
от мрак звезда изгряваща ще ти извая.
2012
