via; |
Удавих всички чувства
те даже не крещяха,
когато доброволно
ги водех към блатата.
Обесих всички чувства
те даже не плакаха
когато смълчана
ги връзвах за гърлата.
ги връзвах за гърлата.
Защо не се терзая,
защо не ме боли?
Кого убих не зная
не себе си, нали?
А тъмното се цъкли
с оголени венци.
Какво е да си цяла
но с чувства мъртъвци.
но с чувства мъртъвци.
..............................