 |
| ivaalex |
Дали и есента целува пламенно листата.
Дали рисува капки резeда отвъд,
където надвечера спи с мъглата.
Вървя. Листата са - вървя сред тях-
плачът под пейките, дъха на лятото.
А виолончелото опъва струни, литва ятото
което връща се на юг с недостига в перата си.
Неуки нека да са кожените ми обувки.
Душата къса e, от дефицит е гола, a сега е боса.
Четеш ме... откъс съм от вчерашна пиеса.
Mълча.
- На есен сеят се житата, преди да са умрели пеперудите.
- Не искам да съм стрък, а вятърът подбрал тревите.
Не съм и жито, скрежта засрамена съм, на ябълките по страните.
Не съм дантелено сърце от миналото лято ,
което пак да презимува на прозореца ти избеляло.
Събрах листа от ясените и под пейките с тях ще ида.
Била съм есен, струна, кажи ми още, че съм луда.
Но да целувам без бъда, без да си. Не искам.
Чети пиеси и никни, пред теб ще се разплисквам.
И като есента ще разцелувам в ръждиво керемидите,
преди да си излюпя сняг от... какавидите.
Zda i podzim vášnivě líbá listí tak jako já.
Zda maluje tyrkysové oblohy,
tam kde večer usíná s mlhou.
Odhazím. Listy jsou - jdu mezi nimi-
pláč pod lavičkami, dech ztraceného léta.
A violoncello napíná struny, hejno vzlétá,
znova na jih se vrací, s nedostatkem v peří.
Neznale vedou mě moje kožené boty - daleko.
Duše je krátká, nahá z deficitu tvého doteku.
A nyní je i bosá.
Čteš mě... Ústřižek jsem, ze včerejší divadelní hry.
Mlčím.
- Na podzim se pšenice seje, ještě před úhynutím motýlů.
- Nechci být stéblem, ale vítr co zvedl lásku v trávě.
Nejsem any žito, stydlivý mráz jsem, který
začerveňuje líčka jablek svůdným dotekem.
Krajkové srdce z loňského léta zachovalé
přezimovat na tvém okně, vybledlé znova nebudu.
Nasbírala jsem listí z jasanů a pod lavičky s ním půjdu.
Stávám se popelavou, podzimní strunou, říkají že jsem jiná.
Ale líbat tě bez bytí, bez bytí mít tě. Já nebudu.
Čtu si dramata a nakličuji, jen začnu pršet
než umrznu.
Jsem podzim, slkouznu dolů po rezích střešních tašek
než se vylíhnu ve zlomek - vločku... z kukly.
Než se narodím opět, tenokrát jako zima.
