28.09.2015 г.

Докато си тръгвам - Když odcházím


ivaalex
Дали и есента целува пламенно листата. Дали рисува капки резeда отвъд, където надвечера спи с мъглата. Вървя. Листата са - вървя сред тях- плачът под пейките, дъха на лятото. А виолончелото опъва струни, литва ятото което връща се на юг с недостига в перата си. Неуки нека да са кожените ми обувки. Душата къса e, от дефицит е гола, a сега е боса. Четеш ме... откъс съм от вчерашна пиеса. Mълча. - На есен сеят се житата, преди да са умрели пеперудите. - Не искам да съм стрък, а вятърът подбрал тревите. Не съм и жито, скрежта засрамена съм, на ябълките по страните. Не съм дантелено сърце от миналото лято , което пак да презимува на прозореца ти избеляло. Събрах листа от ясените и под пейките с тях ще ида. Била съм есен, струна, кажи ми още, че съм луда. Но да целувам без бъда, без да си. Не искам. Чети пиеси и никни, пред теб ще се разплисквам. И като есента ще разцелувам в ръждиво керемидите, преди да си излюпя сняг от... какавидите.

Zda i podzim vášnivě líbá listí tak jako já.
Zda maluje tyrkysové oblohy,
tam kde večer usíná s mlhou.
Odhazím. Listy jsou - jdu mezi nimi-
pláč pod lavičkami, dech ztraceného léta.
A violoncello napíná struny, hejno vzlétá,
znova na jih se vrací, s nedostatkem v peří.
Neznale vedou mě moje kožené boty - daleko.
Duše je krátká, nahá z deficitu tvého doteku.
A nyní je i bosá.
Čteš mě... Ústřižek jsem, ze včerejší divadelní hry.
Mlčím.
- Na podzim se pšenice seje, ještě před úhynutím motýlů.
- Nechci být stéblem, ale vítr co zvedl lásku v trávě.
Nejsem any žito, stydlivý mráz jsem, který
začerveňuje líčka jablek svůdným dotekem.
Krajkové srdce z loňského léta zachovalé
přezimovat na tvém okně, vybledlé znova nebudu.
Nasbírala jsem listí z jasanů a pod lavičky s ním půjdu.
Stávám se popelavou, podzimní strunou, říkají že jsem jiná.
Ale líbat tě bez bytí, bez bytí mít tě. Já nebudu.
Čtu si dramata a nakličuji, jen začnu pršet
než umrznu.
Jsem podzim, slkouznu dolů po rezích střešních tašek
než se vylíhnu ve zlomek - vločku... z kukly.
Než se narodím opět, tenokrát jako zima.








Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...