Каквото си поискам - Co se mi zachce

                                                         

Drawing circles Kreise

                                               

 ...отдавна съм я изоставила да трепери навън сама, 
напоследък дори гледам - отишла си е.   Направила е място за истинската...
                                                                                                       secret_rose 

Въртя се в кръг нали,
на тебе вече май ти писва.
Тогава си тръгни.
На прага ти вода ще лисна
кастронче, две, така да ти върви
нататък ще ти бъде по-добре,
че аз съм цапната в устата,
фифла.

Какво ще правя, ще седя
и даже мога да се вкисна,
ако ми скимне ще рева
ако ли не, ще го измисля.
Виж в хола има три стени,
а аз с боите съм на ти.
Когато си отпратил любовта...
...остава ми да драскам колелца.

...и още да позная истинската...


                                                                                                 

…před časem jsem jí pustila ven ať se tam třeba klepe...  ale kupodivu koukám ona šla pryč,  udělala místo pro tu PRAVOU.....

                                                                                                              secret rose

                                         

 Jsem pořad dokola stejná,

a zřejmě té vytáčím dost 

že jo...

Tak klidně běž…

A nashle, přeji ti šťastnou cestu

ať se ti daří co nejlépe někam jinam,

 jak po vodě

vždyť  víš jsem upřímné sprostá

holka.

Co budu dělat? Jen tak si budu sedět

dokonce můžu z toho šílet

a kdy by se mi chtělo třeba budu brečet. 

Kdy by ne, neboj se já na něco přijdu.

Tak vidíš v obýváku mám tři bílé zdi

a já jsem s barvičkami dost dobrá.

Když jsem poslala do prdele lásku... 

...maluju na zdi kulaté obrázky…

…a také hledám PRAVOU.

Не оставам - Nezůstávám

Carl Schweninger (1854-1903) The Morning Star and the Moon

Кажи ми как да спра експрес
когато през земята ми минават
две релси, гара със адрес
където трябва да остана
поне за цял живот.

Кажи ми как да спра експрес
когато просто се задава,
а аз очаквам без протест
косите с вятъра да замотава
там в някой чужд живот.

Кажи ми как да спра сега,
експресът връхлетял срещу ми.
Съдбата не е никакъв претекст
а влаковете не обичат думи.
те гонят падащи звезди.

Душа тук време не остана да се чудиш
или се качваш, днес, сега
или е ясно...

...че го губиш.

Експрес се спира с две ръце
стоиш направо срещу светлината.
Душа, събрали си багажа?
От днес живееш на луната.
..............................................

След светлините сблъска е кратък, 
и стига само за въздишка отлетяла... 
тъй закопняла, разпиляна в тласък, 
душата нивга не остава цяла... 

....нито остава в него.

Nezůstávám

Řekni mi, jak zastavit expres

když na zemí mám 
koleje dvě a stanice s adresou

a musím tam zůstat 

tak minimálně celý život.

Řekni mi, jak zastavit expres

když už je rozjetý

a bez protestu já si přejí 

aby mi s větrem vlasy smotal

tam v nějaký jiný život. 

Řekni mi, jak teď se zastavím,

když expres na mě vletěl.

Osud-omluva žádná není 

a vlaky slova nehledají 

oni chtěj hvězdy když padají.

Tak Duše zde čas už nemáš aby si stála

buď půjdeš dnes a půjdeš  teď 

nebo snad jasné víš  ...

... že jeho ztratíš .

Express s dvou rukách zastavíš 

když  přímo proti světlo stojíš.

Так Duše má, 

už máš hotová zavazadla svá ?

Protože na Měsíci žiješ ode dneška.

...........................................................

Poté, co se rozsvítí, je krátký sráz 

jak povzdech šel nahoru

jak touha, v třesku zlomená

duše nemůže už  býti celá...

...ani nadále byli spolu.

Миг - Оkamžik

Остави го да мълчи,
то е само капчица под небето.
Трептене от камбанен звън в утрото,
преди да се е вдигнала росата.
Проблясък в зениците му.
Спомен от мъгли и сребърни елфи, 
не поели пътя за връщане. 
Слънчев лъч избягал надолу, 
обичащ облаците в тревите.
Сенчица от незагаснал 
нощен лампион край реката.
Остави го да те има само миг.
Не го помни, не знай кое е.
Душите нямат врати.
Имат тебе. 


Оkamžik

Nech ho být zticha, on je jenom kapka z nebe. Rozechvění zvonů v náruči rána než se rosa rozptýlí. Je to záblesk v jeho zornici. Vzpomínkа z mlhy a stříbrných elfů nenechali cestu k návratu. Sluneční paprsek prchnul dolů milující mraky v trávě. Stínek z nezhaslé noční lucerny u řeky. Nech ho аť tě má jen chvíli . Zapomeň pak co on byl, kdo on byl. Duše nemají dveře. Duše mají tebe.

Nigel Kennedy - Bach - BWV 1060R - II - Largo

Самодива

  Ах мрак, душата ми тъмнее, къде са тези светли дни

  в които тя започна да линее и се превърна в сълзи.

 Ах, мрак ти май си толкоз близък на моята душа,

 тя има част от тебе, а ти си част от тя.

                                                   На Любчо 95г. 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                

via:

  Като дойдоха студовете януарските, момчетата от село се хвърляха за кръста в реката. Водата беше ледена, а всичките дечурлига викаха се цяло гърло. Носовете им капеха и не си усещаха краката. Студа беше голям, ала брат ми и тази година извади кръста. След тия дни ваканцията се изнизваше и нас ни чакаше училище. Вечер баба месеше мекици от бяло брашно, а аз ги пържех и  посипвах с пудра. Баба седеше и плетеше, сляпа беше, но пак плетеше. А ние гледахме как мижи кюмбето, греехме си краката и решавахме задачи. А като свършехме, я разпитвахме.

  - Бабо що плетеш като не виждаш?

  - Не ми требва да гледам, пръстите ми нали видат.

  - Бабо, а къде беше онова място дето като падне мъглата и на земята слизат ангели? - почваше брат ми.

 - Не ангели, Ангеле. А, ония дето са у отвъдното. На туй място старците носят жито и го  разсипват връз полето, после се мъгла спуща, а кога се дигне и житото го нема. 

 - Вземали са го гладните?

 - Тъй ще да е... Гладни, винаги има - отговаряше баба.

 - Бабо ти като идеш оттатък, ще се сетиш да се върнеш и да ни кажеш какво е?

 - Като ида таман малко ще мирна от вазе. 

 - Обещай... хайде де.

 - Обещавам. 

Писмо от лисицата - Dopis od lišky

                    

                                   „Přijdeš mi dát sbohem a já ti dám dárek - tajemství.“

                                                                              

                                                         Malý princ  Antoina de Saint-Exupéry

    

Taková jsem jako kdyby si mě pošeptal

nejasná, hluchá nota, duše v půltónu,

pokud by ses dlouho vracel a mně hrál,

ze zlomené ladičky povzdech zůstanu.

Taková jsem, léto téměř poloviční

šaty nenosím, přikrývku večer mám z bylin.

Když  cesta má přechází podél celé zemi

rozplétám noci zvonící, vážu s vlasy sny.

А ty jsi mladý, tak jasná hvězda z nesčetných

ne pamatuj kolik nádechů, jen můj jsi byl,

jak kvítek z chýru vonný padlý do zamlklé pole,

jak rosa vzala ranní dech v letní vedrech.

Taková jsem a stávám se s tebou tak nereálná

tak lehkomyslná že z touhy zlomila jsem duše dvě.

Ale neboj se pojď a dej mi den v naději krátká

než léto skonči, než půjdeš kam tě cesta zve.   

  

Protože stále v pouštní studni věřím

a hledám  rýmy a  čerpám s ním vodu.

A v noci hejno divokých kachen zpřádám

abych dosáhla tvou padající hvězdu.

A když dorazím k ni jedině bych si přála

tisíc slunečních západu abych s tebou poznala,

můj malý, zlatý princi.

                              ,,Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна. ,,
                                                                                                   Из Малкия принц



Такава съм каквато ме прошепваш
неизяснена, глуха нота, полутон.
И дълго да се връщаш и да свириш
ще съм въздишката на счупен камертон.

Такава съм почти преполовено лято
не нося дрехи, вечер се завивам с треви.
Когато пътя ми пресича напречно земята
разплитам нощи, връзвам сънища с коси.

А ти си толкоз млад, ясна звезда си oт безброя           
не помня колко вдишвания бил си само мой,
като изгубено звънче от ширналата се шибоя,         
като роса поела дъх в утрото на летен зной.

Такава съм и знам, че с тебе нереална ставам,
тъй лекомислена с копнежа счупих две души.
Ела и дай ми само кратък ден да се надявам,
преди да свърши лятото и ти да си вървиш.

Защото все така наивно вярвам в кладенци
и търся  рими за да черпам с тях вода
и в нощите си литвам с ято диви патици
за да настигна твойта падаща звезда.

А стигна ли я само ще си пожелая

хиляда залеза с тебе да позная,
мой малък, златен принце...

Свят в роса

  Понякога само снимам... и мълча, гласа е вибрация, мислите са вибрация, капките са тук само миг, не мога да си позволя да ги изгубя.
 Поезията е мълчание, а само душата свири на арфа. Слушаш ли?

 Někdy jen fotím... a mlčím, hlas je vibrace, myšlenky jsou vibrace, kapky jsou tu jen na chvíli, nemůžu si dovolit je ztratit.

 Poezie je ticho a jen duše hraje na harfu. Posloucháte?

Капки

Бях сама... и беше утрин.
Те не слязоха, а аз не бързах.
Бяха огледало, а света илюзия.
Замълчи и дишай.
В единение.

Те са аз.

Kapky

Byl jsem sám... a bylo ráno.

Nešli dolů a já jsem nespěchal.

Byly zrcadlem a svět iluzí.

Zmlkni a dýchej.

V jednotě.

Oni jsem já.

 

Избор ... Volba

(via enchantedparisian)

Volba

Jak dlouho kvetou máky, řekni mi,

šarlatový povzdech, chvíle před svítáním.

Jen jedna noc na poli s hvězdami padajícími

a pak stydlivá barva plující v očích tvých.

Kolikrát přes máky jsi prošel

kolik kapek tě políbilo, když déšť zazněl.

Bouři modrou li jsem v ruce měla

že každičký kvítek máku jinému dala.

Kolikrát já sama sobě budu lhát

kroky tvé jdou ale nemají zpátky návrat.

Léto hasne spi pod zlatými mraky skrytý

v poli vlaje vítr, ale máky nejsou, jenom žito.

Колко са нетрайни маковете ми кажи,
алена въздишка миг преди да зазори...
Еднократна нощ, в поле от падащи звезди
и засрамен цвят потънал в ирисите ти.

Колко пъти в маковете си вървял
колко капки те целуват с дъжда валял.
Аз ли синя буря в длани съм държала
та цвета на всеки мак на другиго съм дала.

Колко пъти ще излъжа мен самата
стъпките вървят, a пътя е оттатък.
Лятото изгасва, спи под облак златен скрито
над полето вее вятър не маковете, а жито.

                (via brancoprata)

Избор

Колко са нетрайни маковете ми кажи,

алена въздишка миг преди да зазори...

Еднократна нощ, в поле от падащи звезди

и засрамен цвят потънал в ирисите ти.

Колко пъти в маковете си вървял

колко капки те целуват с дъжда валял.

Аз ли синя буря в длани съм държала

та цвета на всеки мак на другиго съм дала.

Колко пъти ще излъжа мен самата

стъпките вървят, a пътя е оттатък.

Лятото изгасва, спи под облак златен скрито

над полето вее вятър не маковете, а жито.

Volba

Jak dlouho kvetou máky řekni mi,

šarlatový povzdech, chvíle před svítáním.

Jen jedna noc na poli z hvězdy padající

a pak stydlivá barva plující v ocích tvých.

Kolikrát přes máky jsi prošel

kolik kapek tě políbilo, když déšť zazněl.

Bouře modrá li jsem v ruce měla

že každýčkí kvítek máku jinému dala.

Kolikrát já sama sobě budu lhát

kroky tvé jdou a nemají návrat.

Léto hasne spi pod zlatý mraky skryté

v poli vlaje vítr, ale nejsou maky, jenom žito.

Oще макове... více vlčí máky : 

Да изгоря ми стига - Vyhořet mi stáčí

                                       via:  weheartit.com 

Beznadějné je tě očekávat

moje lásko, čas neexistující.

Sluneční odlesky ve vlasech básníka,

hvězdy na řasách mého spícího prince.

Ale tě očekávám můj milý hvězdami posypaný.

Každý den a chvíle každá jsem utkala s vzrušením.

Kam musím toulat aby jsi mě poznal?

Kam musím klepat aby jsi mě miloval?

Odpusť mi, že poběžím pod vesmíru

s mávajícíma rukama a popelovou lyru.

Že budu volat, milovat, nic nebudu skrývat

co ve mně s úsvitem vystoupá budu zpívat.

A pak rozbitá na částečky zlaté 

doženu tebe, přinesu ti nebe.

Protože já jsem nekonečná lásko moje,

a pouze jednou chci být jenom tvoje.

Безнадеждно е да те очаквам,
обич моя, време неизживяно.
Слънчево зайче в косите на поетесата.
Звезди в миглите на моя спящ принц.

Ала го правя обич моя, със звезди посипана.
Всеки ден, и всеки миг в трепет съм усукала.
Къде ли да пребродя, за да ме познаеш?
Къде да ли почукам, за да ме пожелаеш?

Простено ли ми е, да мина през зефира,
с развети рамене и пепелява лира.
Да те обичам, да мълвя и да излея
това което в мен изгрява да изпея.

И разпиляна на прашинки злато
да те догоня, да ти донеса небето.
Защото обич моя аз съм необятна,
макар за миг вземи ме еднократно. 

Сънувах - Zdálo se mně

From:

 Že by se mi o tobě zdálo léto moje          Сънувах ли те слънце мое,

        nokturno něžné,  sálající  slza?               ноктюрно нежно, пареща сълза?

 Bezedný impuls na příboje                      Бездънен порив на прибоя,

 duše, mé duše.                                              душа на моята душа.

Že by se o tobě zdálo ráno mladé             Сънувах ли те утро младо,

ty měsíc můj s plachou tváři?                  луна със засрамени страни?

Jak vánek touha a dech chladní              Копнеж зефирен и прохлада,

ospalé oči vztahuje.                                   очите сънени покри.

Že by se mi o tobě zdálo, já nevím           Сънувах те, ала не зная

že by jsem někdy s tebou byla                  кога със тебе съм била.

do nekonečna šla jsem, ale sním            Дали те дирех из безкрая,

 že v mlze jsem tě políbila.                         или те любех във мъгла.