18.11.2015 г.

.......



Combined technique - ink on paper 45/65cm 
Original authorship work.





Пусто е... сутрин.
Събуждам се окована
в тялото на жена,
удушено от вторника.
Стискам длани... мъгла.
Матката ми мрази неродените ми деца,
а ребрата са ковчег за сърцето ми.
Повръща ми се от разумност,
от възпитание ми се гади,
от примерно държание
са синините по ръцете ми.
Ще тръгна по улиците
и ще напсувам всеки срещнат.
Ще остана вън,
и няма да си дойда.
Скелета ми копнее за плът
малко преди да изгасят осветлението,
някой друг ще счупи
всяка кост в мен
и няма да има вторници
и няма да има утрини.
Търся болница в която да
даря остатъка си.

Ráno je prázdné...
Probouzím se spoutaná
v těle ženy,
uškrceno do zítřku.
Stiskam dlaně... mlha.
Moje děloha nenávidí mé nenarozené děti,
a moje žebra jsou rakví pro mé srdce.
Zvedá se mi žaludek z racionality,
Je mi špatně ze slušné výchovy
z příkladného chování
jsou modřiny na mých rukou.
Budu chodit po ulicích
a nadávat každému, koho potkám.
Zůstanu venku,
a už se nevrátím.
Moje kostra touží po mase
těsně před zhasnutím světel,
někdo jiný rozlomi 
každou kost ve mně
a nebudou žádné zítřky
a nebudou žádná rána.
Hledám špital 
kam darovat své zbytky.


9.10.2015 г.

Два есенни стиха

Мъглите прибират чувалите си с тъга,
под възглавниците на хората.
 Дишаш и разбираш, 
защо поетите се самоубиват на есен.



Любовник

Когато искам мога да те призова.
Отчаяно лекарство против празнота.
Екзорсистът е отишъл по дяволите.


28.09.2015 г.

Докато си тръгвам - Když odcházím


ivaalex
Дали и есента целува пламенно листата. Дали рисува капки резeда отвъд, където надвечера спи с мъглата. Вървя. Листата са - вървя сред тях- плачът под пейките, дъха на лятото. А виолончелото опъва струни, литва ятото което връща се на юг с недостига в перата си. Неуки нека да са кожените ми обувки. Душата къса e, от дефицит е гола, a сега е боса. Четеш ме... откъс съм от вчерашна пиеса. Mълча. - На есен сеят се житата, преди да са умрели пеперудите. - Не искам да съм стрък, а вятърът подбрал тревите. Не съм и жито, скрежта засрамена съм, на ябълките по страните. Не съм дантелено сърце от миналото лято , което пак да презимува на прозореца ти избеляло. Събрах листа от ясените и под пейките с тях ще ида. Била съм есен, струна, кажи ми още, че съм луда. Но да целувам без бъда, без да си. Не искам. Чети пиеси и никни, пред теб ще се разплисквам. И като есента ще разцелувам в ръждиво керемидите, преди да си излюпя сняг от... какавидите.

Zda i podzim vášnivě líbá listí tak jako já.
Zda maluje tyrkysové oblohy,
tam kde večer usíná s mlhou.
Odhazím. Listy jsou - jdu mezi nimi-
pláč pod lavičkami, dech ztraceného léta.
A violoncello napíná struny, hejno vzlétá,
znova na jih se vrací, s nedostatkem v peří.
Neznale vedou mě moje kožené boty - daleko.
Duše je krátká, nahá z deficitu tvého doteku.
A nyní je i bosá.
Čteš mě... Ústřižek jsem, ze včerejší divadelní hry.
Mlčím.
- Na podzim se pšenice seje, ještě před úhynutím motýlů.
- Nechci být stéblem, ale vítr co zvedl lásku v trávě.
Nejsem any žito, stydlivý mráz jsem, který
začerveňuje líčka jablek svůdným dotekem.
Krajkové srdce z loňského léta zachovalé
přezimovat na tvém okně, vybledlé znova nebudu.
Nasbírala jsem listí z jasanů a pod lavičky s ním půjdu.
Stávám se popelavou, podzimní strunou, říkají že jsem jiná.
Ale líbat tě bez bytí, bez bytí mít tě. Já nebudu.
Čtu si dramata a nakličuji, jen začnu pršet
než umrznu.
Jsem podzim, slkouznu dolů po rezích střešních tašek
než se vylíhnu ve zlomek - vločku... z kukly.
Než se narodím opět, tenokrát jako zima.








19.08.2015 г.

Няма защо...

       
(45X65m.)
Original authorship work.







































По устните ми плува страх
между петната обич, са петна от грях
прочитам редовете бели
редици букви, запетая, точка.
Зелена беше моята рокля
а ти ми обеща да пишеш.

Но днеска пиеш и мълчиш
в петък тихото е скъпо,
а аз на кредит не живея.
На думи лесно обедняваш.
Наливам ти и ти прощавам,
а после плащам сметки в пъти.

Седя и любопитно сричам
във вестника от трети лист
от малка, некролозите обичам
и се заслушвам в оня плътен глас:
ЖИВОТА ТИ Е ШИБАНА ПРЕДСТАВА
А под асмите в сянка синя, философи
седят и хвърлят карти и ти взимат попа
(така по навик аз подмятам строфи)
преди да раздадат асата, дръзко пият,
филжданче, две с гроздова ракия.

Така и не ми каза, но разбрах...
след покера си тръгваш за у вас,
а мен ми писна да чета,
и без това зад вестника рева...
от редовете с думите - опечалени.
Гласа ми шепне: ГУБИШ ВРЕМЕ.
От положителни герои ми се повръща
не спиш с омъжени и не разваляш къщи.
По дяволите, ти си тръгвай аз оставам
ще си приказвам с НЕГО тук, до зазоряване.



9.08.2015 г.

Не го разбра...


Acrylic paint on a canvas (45X60m.)
Combined technique.
Original authorship work.

Тя няма да ни види, обич моя
сред облачно разцъфнали липи
сандалите ще изхвърля зад завоя
а ти цветчетата на роклята ми преброи.

Той няма да ни види, обич моя
приседнала до тебе на брега
ще плиснат капчиците на прибоя
на лебедите във вълтавските крила.

Тя няма да те пита, ти мълчи
във струните на сините звезди
дали заспивала съм само твоя
и с теб ли съм се будила в зори.

Той няма да ме пита, но мълча...
Не съм била перцето на сакото ти
и петолинието минорно в очите ти
не съм била и няма и да бъда...

Нима не го разбра...
Мечтах, но няма да се сбъдна.


Вълтава - протича през Прага, и повечето време от годината има лебеди


8.08.2015 г.

Отговор



Си в дните, в утрините,
под листата, в  лъхнала се трева,
под слънчевите мостове,
в люлчиците от паяжина
в туптящите сърца на врабчетата.
В колелцата завихрен вятър,
прекатурен по оранжевите покриви,
в трепета на цветните прашинки,
в огледалцата от роса,
в игличките на боровете,
в звъна на лилавите камбанки,
в прашеца на люляците
в смеха на глухарчетата,
в тъгата на макове, в съня на житата,
ти си...
Целувка от хладен дъх,
извивката на бяло облаче,
светлосиня панделка небе,
стихче слязло по улука,
дъждовна локвичка,
камъче в обувката ми
си ти.

А аз?
Не ме измисляй,
съм ванилената капчица, от сладоледа ти.
Другият път си избери ягодов.






17.06.2015 г.

хронология

[ June 17, 2015 15:07] You: Ти си чаша...
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има отрова,  ще умра
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има вино, ще се напия
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има вода, ще утоля жаждата си
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че е празна ще те оставя
[ June 17, 2015 15:08] You: аз съм егоистична пияница
[ June 17, 2015 15:09] You: съм
[ June 17, 2015 15:09] You: а сега се мисли за важен ...


18.05.2015 г.

Ден...


Две момичета хранят гълъбите с надежда.
Една жена рисува площада за да мине времето.
Едно момче, чака да завали и подръпва синята си обица.
Две баби бутат колелетата си, ала фарчетата им не светят.
Една монета на паважа се мисли за слънце, дете я намери и си купи бонбон.
Махалото на часовника брои миговете, в които не мисля за него, а в другите мигове времето спира.
Продавача даде торба картофи и се усмихна, а жената си тръгна развеселена.
Капчица сладолед се стапя в розова локвичка.
Часовника стои... махалото брои.
Червените крачета на гълъбите подкачат весело от паве на паве.
Една жена се усмихна, може би е обичана.
Лилавите петунии от прозорците засвириха блус на всички влюбени облаци.
Тя си тръгна... Той не я чака. Роклята и полетя подета от вятъра - къс басма.
Прашеца ме кара да кихам, а листата на ясените ме питат защо съм тук.
Между вдишването и издишването чувам душата ми да ромони над тревите...
...и да разцъфва.


10.05.2015 г.

Изписана...


Не исках да подсмърчам днес...
Душата ми не спазва дисциплина.
Скръбта е буква, не стремеж.
Със туш ще нарисуваш - вик,
но аз ще го издраскам с ножа,
върху листа ми - изпоцапан под
ще капят ланските копнежи.
Останалото е метеж, подпалваш
бесиш и камбана бие.
Скръбта в нощите ни води ад,
а в дните чупи стъклария
оная дето неизмита си седи
от вчерашната ни добра вечеря,
и неизгладена по закачалките виси
в синя риза, в рокля от дантела.
Не ти ли догорча кажи
осакатях от думи, ослепях от рими.
Каква била съм по преди...
Сега наричаш ме: Незаменима.
Хартията ми мокра не гори,
тя не е кожа да се татуира.
Разплакваш ме, добре - боли
от скръб, ала не се  умира.

9.05.2015 г.

Разлистена


                                                       картината е рисувана 2016


Ела си пак, назаем ласко взета
с въздишките на цъфнали лалета.
Поела дъх и отмаляла в утринното злато,
роса в листата, в детелинен лъх разлята,
където дреме в ръцете ми присвито
гнезденце малко с птиченца повити.

Ела си пак, заруменяла ласко тиха
по стръкчетата люшнали се на тревите.
Като милувка вятърна си във върбите,
ела сплети ми възелчета в косите.
Но си мълчи, навън заспала съм отвита
но ти завий ме, ласко дъждовита.

Ела си пак, в цветенце пламнала иглика
тупти до мен в шептежа на пчелите.
А аз в съня на ясените ще те чакам скрита
и ако някога решиш да ме събудиш
да искаш да ме кажеш, да ме бъдеш..
Аз ласко моя, няма да те питам,
кого си скътала, изпяла и отлитала...

А само ще те дишам... ще пониквам.


19.03.2015 г.

наново

via

По топлата ми мека кожа
разлистваш с устни принадлежност. 
Не съм ти никаква, само жена
от сто живота минали ти нося нежност 
но после някак си отивам,
а ти отново ме откривай
но в следващият по-красива. 

Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...