3.03.2019 г.



Скръбта е дреха. 
Сутрин отварям гардероба
и там виси само тя, сива, 
прозрачно-тиха, 
болезнено груба материя. 
Плаши ме. 
Нямам избор. Избирам я. 
И я нося цял ден. 
Всеки ден, докато изчезна аз, 
а остане тя.

Smutek je oděv.
Ráno otevřu skříň
visí tam celý šedý, 
průhledný, tichý
bolestivě hrubý materiál. 
Děsí mě to. 
Nemám na výběr, oblékam se.
A nosím ho celý den. 
Každý den.
Já se ztracím
a on zůstáva.


Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...