1.03.2014 г.

Вързана

banishedfromcamelot:

Photo by Tia Danko































Photo by Tia Danko
photographer living in Slovakia




Ти си слънчева мигла на очите ми в невидимото,
залютяла в солено от копнеж да ти бъда любима.
В цвят на море, с пръски от вятър ти си толкоз безименен,
че обръщам вселената тая и оная бездънно-светлинната,
за да търся посока в която прашинка от тебе да имам.

Но какво ли за тебе съм аз? Само жена,

прикована към земното, дори без крила.
Дали Андромеда очакваща своята съдба
се е питала същото, което се питам сега?
- Някъде там ли е или имам само смъртта?

В тази реалност като нея съм вързана, няма изплъзване.

Колко време остава ден или еднократно издишване.
Под нозете ми, гъсто-сапфирена и озъбена иде тъмата,
да ѝ върна дълга, да изсъска твоето име и целунала необята 
да ме прати там където те има, а не съм те просто измислила? 

Така че любими, е ясно. Избирам змията!




Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...