17.09.2014 г.

Развълнувано ....

В мига на непосилна жажда
ела и утоли я ти. 
Духът ми мрака го прояжда,
бушуват бледите очи.

Заливат ме една след друга
убиват ме безчет вълни.
И после в самотата луда
крещя: Ела ме прегърни. 


Ve chvíli nesnesitelné žízně

tak přijít a tý  jí uhasí.
Tmu, duškouše soudně
zuří mé oči když nespi. 

Najíždí  jedná,  druhá

zabij mě bezpočet vlny.
A pak v samotě bláznivé
volám:  pojď  mě obejmi.







Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...