Dvě dívky krmí holuby s nadějí.
Žena maluje náměstí, aby si ukrátila čas.
Chlapec, který čeká na déšť, si otáčí modrou náušnici.
Dvě babičky tlačí kola, ale jejich světla nesvítí.
Mince na chodníku je považoujíe
za slunce, našlo ji dítě a koupilo si bonbón.
Kyvadlo na hodinách odpočítáva okamžiky, kdy na tebe nemyslím, a v ostatních okamžicích se čas zastaví.
Prodavač dal pytlík brambor paní, usmál se a žena pobaveně odhazí.
Kapka zmrzliny se rozteka do růžové louže.
Hodiny stály... kyvadlo odpočitava mé lásky.
Červené nožky holubů vesele poskakují z jedné dlažby na druhou.
Žena se usmívá, možná je milována.
Fialové petúnie z oken hrájí modrou barvu všem těm zamilovaným mrakům.
Ona odešla... Nečekal na ni. Šaty jí ve větru povlávaly - krátký fagot.
Pyl mě nutí kýchat a jasanové listy se mě ptají, proč jsem tady.
Mezi nádechem a výdechem slyším svou duši šumět nad travinami......a rozkvétat.
Две момичета хранят гълъбите с надежда.
Една жена рисува площада за да мине времето.
Едно момче, чака да завали и подръпва синята си обица.
Две баби бутат колелетата си, ала фарчетата им не светят.
Една монета на паважа се мисли за слънце, дете я намери и си купи бонбон.
Махалото на часовника брои миговете, в които не мисля за него, а в другите мигове времето спира.
Продавача даде торба картофи и се усмихна, а жената си тръгна развеселена.
Капчица сладолед се стапя в розова локвичка.
Часовника стои... махалото брои.
Червените крачета на гълъбите подкачат весело от паве на паве.
Една жена се усмихна, може би е обичана.
Лилавите петунии от прозорците засвириха блус на всички влюбени облаци.
Тя си тръгна... Той не я чака. Роклята и полетя подета от вятъра - къс басма.
Прашеца ме кара да кихам, а листата на ясените ме питат защо съм тук.
Между вдишването и издишването чувам душата ми да ромони над тревите...
...и да разцъфва.
Една жена рисува площада за да мине времето.
Едно момче, чака да завали и подръпва синята си обица.
Две баби бутат колелетата си, ала фарчетата им не светят.
Една монета на паважа се мисли за слънце, дете я намери и си купи бонбон.
Махалото на часовника брои миговете, в които не мисля за него, а в другите мигове времето спира.
Продавача даде торба картофи и се усмихна, а жената си тръгна развеселена.
Капчица сладолед се стапя в розова локвичка.
Часовника стои... махалото брои.
Червените крачета на гълъбите подкачат весело от паве на паве.
Една жена се усмихна, може би е обичана.
Лилавите петунии от прозорците засвириха блус на всички влюбени облаци.
Тя си тръгна... Той не я чака. Роклята и полетя подета от вятъра - къс басма.
Прашеца ме кара да кихам, а листата на ясените ме питат защо съм тук.
Между вдишването и издишването чувам душата ми да ромони над тревите...
...и да разцъфва.
