Вълшебна гора

         

Acrylic paint on a canvas (45X60m.)
Combined technique.
Primed canvas, 100% cotton, 280 g/m2
Original authorship work.

 Сутринта беше зелена, паяжините чертаеха линии под мокрият мъх. Въздуха беше пропит с влага и сънливост. Един бръмбар се измъкна с бавни движения от сянката на нощните цветя. Топчета слънчева светлина се търкулнаха край бръмбара. Той се напи със златиста вода, а по крачката му полепнаха капчици.
    В тихото,  боровите иглички падаха с мек звън върху мънистата на росата. Въздишка се отрони в бледосин, облачен отенък и се отпечата на корубата на бръмбара. Той усети докосването и потрепери. Хладният въздух попиваше всеки звук с меките си небесни завивки.  Бръмбарът бавно вървеше между връхчетата на пробилите луковици.
    На дърветата кацна птица, с черното си като вселена око наблюдаваше мъха, следеше  тревожното потрепване на паяжините. С рязко движение тя клъвна бръмбара и кацна отново на бора. Въздуха се раздвижи, от отворените цветчета кокичетата се посипа ярко жълт прашец.
Птицата се огледа, една шишарка тупна и я подплаши, тя литна.
Топлината на лъчите достигна сенките. В мъха затоплените кадели влага, запредоха снопове тънка пара,  която се издигаше към боровете. Деня беше започнал.

Ráno bylo zelené, pod mokrým mechem se rýsovaly pavučiny. Ve vzduchu byla cítit vlhkost a ospalost. Ze stínu nočních květin pomalými pohyby vyklouzl brouk. Kolem brouka se převalovaly paprsky slunečního světla. Napil se zlatavé vody a kapky mu ulpěly na noze.

    V tichu borové jehličí s tichým cinkáním dopalo na drobné korále z rosy. Vzdech se odrazil v bleděmodrém, obláčkoví odstín se otiskl do broukového krunyře.  On ucítil ten dotek a zachvěl se. Chladný vzduch pohlcoval každý zvuk svým jemným nebeským vlněním.  Brouk pomalu procházel mezi špičkami propíchujích cibulek.

    Na stromech sednul pták, který sledoval mech okem černým jako vesmír a sledoval znepokojivé chvění pavučin. Prudkým pohybem klovl do brouka a znovu přistál na borovici. Vzduch se rozvířil, z otevřených květů sněženek se sypal jasně žlutý pyl.

Pták se rozhlédl, šiška do ní narazila a vyděsila ho, vzlétl.  

Teplo paprsků dosáhlo až do stínů. V mechu zahřáté kádeře vlhkosti směrem k borovicím stoupaly chuchvalce řídké páry. Den začal.

Сладолед

 Сладоледеното момиче, беше със скъсана рокля, краката му бяха изподрани, устните напукани посинели и бели. То знаеше защо е дошло, но не знаеше защо е останало.
Да забравиш беше като да издишаш, нямаше нужда от усилие.
    Преди време миналото го беше застигнало и то срещна Красивият принц.  Той беше възпълничкък, вероятно от ядене на сладоледени момичета, но винаги носеше сладки подаръци.
Първото докосване беше омекващо и плахо, като пипало на медуза.
Но момичето беше свикнало с мляскащото усещане на хорските езици, то беше професионално. Подаръците бяха приятни, това имаше значение и си заслужаваше да се помни.
Той и донесе ягодови плодове и нощта се оцвети в стопени захарни пръчки топящи се по стъпала, не беше взискателен. Идваше редовно със зърнисти ягоди, поляти с топъл сироп.
    Всеки обича ягоди, лесно е се влюбиш в ягода. Да се поливаш със сироп по слънчевият  сплит.
Обеща и розова рокля. Красивите принцове държат на обещанията си, но първо нека се помолят заедно. Първо задълженията, после удоволствията.
Красивият принц обичаше да радва момичетата, този път наистина зарадва това с чудесно розово.
Мястото беше пълно с покой. Сладоледеното момиче мирише. Мухите се тълпяха и опипваха с меките си пипалца очните му ябълки. Беше лесно да остане тук, нямаше нужда от усилие, нито от дишане. Омекваше и се топеше в розово.

Zmrzlinová holka měla roztrhané šaty, zpocené nohy, modré a bílé popraskané rty. Věděla, proč přišla, ale nevěděla, proč zůstala.

Zapomenout bylo jako vydechnout, nevyžadovalo to žádné úsilí.

    Před časem ji dostihla minulost a setkala se s Krásným princem. Byl buclatý, nejspíš od toho, jak jedl zmrzlinové holky, ale vždycky nosil sladké dárky.

První dotek byl jemný a nejistý jako chapadlo medúzy.

Ale dívka byla zvyklá na hebký dotek lidských jazyků, umělá byt profesionální. Dárky byly hezké, na tom záleželo a stálo za to  si je zapamatovat.

Přinesl jí jahody a noc se změnila v roztavené cukrové tyčinky, které se roztékaly na schodech. On nebyl náročný. Pravidelně přicházel s bobulemi zalitými teplým sirupem.

    Jahody miluje každý, je snadné si je zamilovat. Je to jako zalévání horkem sirupem přez plexus solaris, teplí pocit nejistotě. 

On jí slíbil také růžové šaty. Krásní princové plní své sliby, ale nejprve se společně pomodlí. Nejdříve povinnosti, pak potěšení.

Pohledný princ vždy těšit dívky, tentokrát opravdu potěšil tuto dívku do krásné růžovou barvu. 

Místo bylo plné klidu. Zmrzlinová holka si už začínala vonět. Mouchy se rojily a svými měkkými chapadly ji osahávaly oční bulvy, dechtivé nasávaly rozklad.  Bylo snadné tu zůstat, nebylo třeba se namáhat, nebylo třeba dýchat. Měknula a rozplývala se do růžová.