18.11.2015 г.

.......



Combined technique - ink on paper 45/65cm 
Original authorship work.





Пусто е... сутрин.
Събуждам се окована
в тялото на жена,
удушено от вторника.
Стискам длани... мъгла.
Матката ми мрази неродените ми деца,
а ребрата са ковчег за сърцето ми.
Повръща ми се от разумност,
от възпитание ми се гади,
от примерно държание
са синините по ръцете ми.
Ще тръгна по улиците
и ще напсувам всеки срещнат.
Ще остана вън,
и няма да си дойда.
Скелета ми копнее за плът
малко преди да изгасят осветлението,
някой друг ще счупи
всяка кост в мен
и няма да има вторници
и няма да има утрини.
Търся болница в която да
даря остатъка си.

Ráno je prázdné...
Probouzím se spoutaná
v těle ženy,
uškrceno do zítřku.
Stiskam dlaně... mlha.
Moje děloha nenávidí mé nenarozené děti,
a moje žebra jsou rakví pro mé srdce.
Zvedá se mi žaludek z racionality,
Je mi špatně ze slušné výchovy
z příkladného chování
jsou modřiny na mých rukou.
Budu chodit po ulicích
a nadávat každému, koho potkám.
Zůstanu venku,
a už se nevrátím.
Moje kostra touží po mase
těsně před zhasnutím světel,
někdo jiný rozlomi 
každou kost ve mně
a nebudou žádné zítřky
a nebudou žádná rána.
Hledám špital 
kam darovat své zbytky.


Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...