23.04.2018 г.

Неонов Рай

   Зеленото е основният цвят, щъкат, увиват се и се надигат мехури, ритмично пиу-пиу е също в зелено. Издишваш се, не искаш да дишаш, но въздуха бива натикан в дробовете ти, крещиш го, нямаш глас. Устата ти е запушена, ръцете ти ги няма, има само две огромни рачешки щипки, по-големи са от тялото ти. Питаш се как ще чистиш леща с тях, как ще си бръкнеш в носа. Зелените мехури стават на панталони, на крачоли и ръкави... те са край теб. Завиват те.
 - Шибайте се скапаняци, не ми трябва завивка, искам да си бръкна в носа.
Нещо пробива очите ти.
- НЯМА зенична реакция.
Въздуха продължава да се гневи в дробове ти, вкарват го, и го изкарват... Има вкус на гасена вар и пикоч.
Радиоточката пращи. Пиу-пиу-пиу...
- Моля ви, моля ви... някой драска морзовата азбука по стената с карфица.
Зеленото става на бяло, топи се, после вали сняг някакъв лепкав, червен сняг... Плъзват буболечки, захапват те по краката. Защо боли като нямаш крака. Крещиш, пуснал си корени.
 - Перфорация, масивно кървене. Сърдечен масаж. Кръвна консерва, плазма, две ампули адреналин.
 - Пълна мозъчна смърт. Сестра, номера на трансплатационният център. Мъж на 23 години, здраво сърце...
- За кВо ми е сърце мамка му,  искам да си бръкна в носа.
Пиу-пиу-пиу...
- Докторе, ?
- Здрав червен дроб, здраво сърце, чисти роговици на очите... минимум три органа от един здрав донор.
͢͢͢͢͢͢͢͢
Кална е, нивата е мокра, пролет, върбите зеленят, очите и са също прелестно зелени...
Следваш я.
Час на смъртта.
Крив почерк. Еxitus letalis 14:20 Подпис. Неонова светлина. Стрелка. → ВХОД.
На кой са му притрябвали шибаните ти черва и в Раят не умеят да ги трансплантират.


1.04.2018 г.

Вали


Acrylic paint on a canvas (45X60m.)
Combined technique.
Original authorship work.


Пак чувам шепот,
вън снега
с липите си говори
и пада в хладните ми нощи
на парцали.
И няма да я чакам пак отново
и не е тази младост в зелено
тя предвеликденски се провали
и аз умрях от пролет.
И никнат в мене мартенски треви
във тихият им шепот нощем ставам,
по-плаха от сърните
и не дишам,
а те между ребрата ми напират
и раснат по посока на небето.
Снега обаче ми спести тъгата
и я натрупа в преспи бели
но не в косите ми,
под уличните лампи
оредели.

Znovu slyším šepot, 
venku... sníh  
mluví s lipami,
a padá v mých chladných nocích těžce.
Na mládí teď nebudu čekat
a neni jako dřív vše v zeleném, 
když sněží  smutné před Velikonoce.
Truchlim.
Nej těžce se umírá vždy na jaře, 
když v duši klíčí březnové trávy.
V jejich tichém šepotu já znovu v noci bývám ještě plaší než srny. 
A nedýchám,
a trávy dále rostou mezi mimi  žebra,  
vždy v tichosti
 směrem k nebi. 
Sníh tak nevratně mě obral o smutek 
nesčetné slova měl ve závějí.
Už nejsou sněžní moje vlasy 
Vše teď leží pod pouličními lampami, 
osamělí.




Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...