 |
| Acrylic paint on a canvas (45X60m.) Combined technique. Original authorship work. |
Пак чувам шепот,
вън снега
с липите си говори
и пада в хладните ми нощи
на парцали.
И няма да я чакам пак отново
и не е тази младост в зелено
тя предвеликденски се провали
и аз умрях от пролет.
И никнат в мене мартенски треви
във тихият им шепот нощем ставам,
по-плаха от сърните
и не дишам,
а те между ребрата ми напират
и раснат по посока на небето.
Снега обаче ми спести тъгата
и я натрупа в преспи бели
но не в косите ми,
под уличните лампи
оредели.
вън снега
с липите си говори
и пада в хладните ми нощи
на парцали.
И няма да я чакам пак отново
и не е тази младост в зелено
тя предвеликденски се провали
и аз умрях от пролет.
И никнат в мене мартенски треви
във тихият им шепот нощем ставам,
по-плаха от сърните
и не дишам,
а те между ребрата ми напират
и раснат по посока на небето.
Снега обаче ми спести тъгата
и я натрупа в преспи бели
но не в косите ми,
под уличните лампи
оредели.
Znovu slyším šepot,
venku... sníh
mluví s lipami,
a padá v mých chladných nocích těžce.
Na mládí teď nebudu čekat
a není jako dřív vše v zeleném,
když sněží smutné před Velikonoce.
Truchlím.
Nejtěžší se umírá vždy na jaře,
když v duši klíčí březnové trávy
a v jejich tichém šepotu já znovu v noci bývám
ještě plaší než srny.
A nedýchám.
Trávy dále rostou mezi mimi žebra,
vždy v tichosti směrem k nebi.
Sníh tak nevratně mě obral o smutek
nesčetné slova měl ve závějí.
Už nejsou sněžní moje vlasy
Vše leží pod pouličními lampami,
teď osamělí.
