Копнея

  
                                                                          На Любчо
                                                                      
Докосвах те, ала не помня
кога било е в страстта.
Ръцете кога в пороя
с твоите се сляха в дъга.

Докосвах те, сънуван пътник
желана сянка, пристан тих.
Неверен ти бе, блед измамник
любов коварна в тъмен стих.

Докосвах те, с целувки снежни
с ръце протегнати напред.
С надежди млади безметежни,
но беше ти незрящ поет.

И беше ти и глух, и ням,
а беше мой единствен блян.
И беше ти порочен храм,
а беше зной, искра от свян. 

Докосвах те, с целувки снежни
бездънен порив на страстта.
Сълзи по тебе безнадеждни,
пролети от сама душа.

Докосвах те, сънуван пътник
роса от рози в зимен мраз.
Прашец сребрист от лунен лик
звънлива песен в нощен час.

Докосвах те, ала не помнех
далеч от тебе съм била.
Ръце към твоите протегнах,
ала увисват в самота. 

20.04.2002 след един сън...