Нощта бленува за прегръдка,
сънува своя нежен принц.
Пламтят страните от целувка,
шептят липите в морен звън.
Нощта тъгува по простора
олекват миглите от свян,
приветстват блудната изгора
с любовника в сълзи облян.
Нощта линее в светлината
с последни сили тя скърби,
а после губи се в тъгата
от прах и сънени очи.
11.02.1999
Noc se dožaduje objetí,
sní o svém něžném princi.
Planoucí strany polibku,
šepot lip v mořském zvonu.
Noc touží po rozlehlosti
řasy se mu rozzáří studem,
přivítejte marnotratnou divku
s milencem v slzách promočeným.
Noc bledne ve světle
z posledních sil truchlí.
A pak se ztratí ve smutku
Prachu a ospalých očí.
11.02.1999
Няма коментари:
Публикуване на коментар