След

                      На Любчо
                                              
Прозорците мъгливи
делят ни толкоз време.
Една от всички деви
от мен не ще те вземе.

Къде ли ти сънуваш
далечни нимфи бледи.
Във огън аз бленувам
и моля черни веди.

При тебе да ме върнат,
при тебе да съм аз.
Очите ми тъгуват
по тебе в леден мраз.

Очите ми изгарят
от твоето вълшебство.
В безпаметство забравям
детинското ти бягство.

Остават ми далечни,
безбрежни и ужасни,
прозорците мъгливи,
нетрайни и опасни.

Вършец 1999