Нощта е мълчалива

illustration by Hanuol

                                                                                      на малките ми принцеси 

Нощта умее на чекрък да изпреде от тишинатa

две мънички кълбенца звезден прах.

Търкулва ги и боса тръгва по земята

там дето свети неутихнал детски смях.

Нощта ти шепне с глас омаен в полските треви

и кротко стели тъмната си пелерина.

С капчици вечерен мрак звъни

в цветчетата на сънените детелини.

Нощта реши ли да обуе пантофките от горски мъх

при теб наблизо ще приседне тази вечер.

А ти дете побързай и я питай, още не поела дух

защото ти носи приказките толкоз отдалече.

Защо в объл хоризонт земята закопнява по тъмата

а всичките светулки нощем носят рокли бели?

Защо танцуват те, защо са влюбени в луната

макар зората ярка в изгреви безчет видели?

Нощта навярно няма да ти отговори кратко

защото тя в прегръдката си ще те залюлее.

Така приспива всякоя принцеса сладко

докато утринта в сребристо забелее.

Нощта е кадифена и помни - преде, но мълчаливо...
Когaто се събудиш - вярваш във каляски.
Пантофки мъхени оставила ти е... Бъди щастлива.
Оставила ти е и две кълбенца звезден блясък.

2012