Чакам те

From

На Любчо

Очаквам бяла в мрака
седефен изгрев може би.
Очаквам както цвете чака
росата - бисер призори.

Безплътен повей на пороя

след тежък морен ден.
Вълна разбита от прибоя
сред вятър морски укротен.

Очаквам вечер от звездите
да ме обвие с тях съня,
но са пресъхнали очите
не плачат вече през деня.

А натежават клепки зная
чак утрото когато се роди,
и чезнат бягащи в безкрая
ненацелуваните ми мъгли.

В деня очаквам мрака
на светлината края тих.
Тъй като мене той не чака

бленува светлокос зенит. 

Очаквам боса в безкрая

обречена ме обикни.
Завърнеш ли ще съм твоя

ако ме искаш ме вземи.