 |
| Tree house again by * ansmeer |
На Любчо
Навярно пролет нова иде вън
и песента на птиците не секва.
Света в цветно и във весел звън
навярно всяка сутрин ще отеква.
Когато сънените слънчеви лъчи
ще диплят младост китна в небето.
Когато в ярко и зефира ще блести
ще пее с нова обич в теб сърцето.
Ала сред тази пролет, роня плач
не зная вече докога ще дишам...
Защото ти за мен си слънчев лъч
и съществувам само за да те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар