Последен октомври

                                                                                                                                                На Любчо 

   Слънцето едвам се открива сред мъгливия небосвод. Сиво, сребристо студено небе се е спряло над покривите ни.
Седя и гледам безкрая и тихата пустош, безмерно тъжна сега в този миг на очакване да бъде заченат първия сняг. Твърда матова светлина изменя реалността, безнадеждни дървета, самотни, мълчаливи. Нима са дигнали клони в молитва... 
Въздуха прорязва дробовете, откъсва безмълвно стенание от пътника. Ято безлични гарвани пропищяват истерично следвайки вятъра. 
    В безпътно време живеем, в безпътни мисли пропиляваме дните си.
Нещо студено се промъква с утрините в душата ми, пронизва костите ми у ме връзва с безразличие. 


   Последно е. По-добре да се лутам, да пътувам в ония лазурни дни обсипали небосклона ми със звезди, изтъкали развихрени панделки от лято, там в слънчевия ми сплит. 
Коси вързани с розови ленти, из въздуха цъфтежа на рози. Вдишвам безгрижие, безразсъдство и копнеж.

 Цялата земна светлина струеше от него. Гледах го как играе, и се чудех как умее да направи световъртеж от прашинки. Гумата на колелото му се въртеше.
 Миналото е винаги част от настоящето. 

31.10.97

Снежинка

via 

                                                                                                                                 На Любчо

  Целуна ли ме ангел не разбрах
разперих рамене и се разлях.
Въздишка неродена замълчах
по устните на крехък сънен грях.

Пробудена свенлива отлетях
нататък дето ляга хлад и прах.
Копнеех да го видя, ала бях
безкрила, млада и валях.

Атлазената риза си простях
небесна стряха от елмаз ковах,
зенит в зорниците му не познах
стопена го обикнах и умрях.

Políbil mě anděl, ale byl to asi sen. 

Roztáhla jsem ramena a vysypala se.

Vzdychala jsem nenarozená, mlčel jsem

na rtech křehkého ospalého hříchu.

Probudil jsem se nesměle, odletěl jsem

Kupředu, kde leží chlad a prach.

Toužila jsem ho vidět, ale byla jsem...

bez křídla, mladá a v dešti, v mraku. 

Saténovou košili jsem si odpustila. 

Udělala jsem nebeskou střechu z jilmu,

V jeho úsvitech jsem nepoznala zenit.

Milovala jsem ho a zemřela.

Verona - Ztracená bloudím - Скитам изгубена - превод

Ztracená bloudím                                     Скитам изгубена



Jsem jak stín,                                            Като сянка съм
jak mlha nad ránem,                                  като утринна мъгла,
tichým oceánem,                                       тих океан съм,
сo v pramen se promění,                           който на извор стана,
jsem jak dým, co vzhůru stoupá,                като дим съм, тръгвам нагоре
když vánek s ním houpá,                           а повея ме люлее
tam vysoko nad zemí.                                там високо над земята.



Ref: Ztracená bloudím                        Пр: Изгубeна скитам
dál svým snem,                                         oще в своите мечтите,
jsem ticho na stráních,                             тишината по склоновете съм
jsem vítr na pláních..oou .                        вятъра над равнините съм. Ооу...
Ztracená bloudím dál svým snem,             Изгубeна скитам, още в своите сънища
snad duši mi vrátíš                                    дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                              и пътя ще ми покажеш нататък.



Jsem jak žár, co všechno spálí,                Като жарта съм, която всичко изгаря
jsem ozvěnou v dáli,                                като ехото съм, което е далечината отговаря,
tu co ty neslyšíš,                                      това което ти не чуваш,
jsem jak den,                                          като деня съм
co s nocí se střídá,                                  който с нощта се редува,
jsem černá i bílá,                                     черна и бяла съм
ve světě zatměným.                                 в затъмнен свят.



Ref: Ztracená bloudím                       Пр: Изгубeна скитам    
dál svým snem,                                       още в своите мечти,
jsem ticho na stráních,                             тишината по склоновете съм
jsem vítr na pláních. oou.                         вятъра над равнините съм... Ооу...
Ztracená bloudím dál svým snem,            Изгубeна скитам, още в своите сънища
snad duši mi vrátíš                                   дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                              и пътя ще ми покажеш нататък.


Ztracená bloudím dál svým snem,         Изгубена скитам още в своите мечти
snad duši mi vrátíš                                дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                          и пътя ще ми покажеш нататък.

            

На Анна Филипова

                                                                                                    via: 

Мокри стъпки, момиче изгубено.

Припомни ми капризните сладости.

Ти не взе със себе си роклите

загърни е с роба от облаци.

Крехки стъпки, рисуваш снежинки

босонога прекрачваш в мъглите.

Аз обичах те, целувах сълзите,

но отдавна изгубих следите ти...

2009