Не го разбра...

Тя няма да ни види, обич моя
сред облачно разцъфнали липи
сандалите ще изхвърля зад завоя
а ти цветчетата на роклята ми преброи.

Той няма да ни види, обич моя
приседнала до тебе на брега
ще плиснат капчиците на прибоя
на лебедите във вълтавските крила.

Тя няма да те пита, ти мълчи
във струните на сините звезди
дали заспивала съм само твоя
и с теб ли съм се будила в зори.

Той няма да ме пита, но мълча...
Не съм била перцето на сакото ти
и петолинието минорно в очите ти
не съм била и няма и да бъда...

Нима не го разбра...
Мечтах, но няма да се сбъдна.


Вълтава - протича през Прага, и повечето време от годината има лебеди

Ona nás neuvidí, má lásko,

mezi oblačnými lipovými květy.

Hodím sandály za zatáčku.

A ty zpočítáš květy mých šatů.

On nás neuvidí, má lásko.

Když si vedle tebe sednu na břehu,

kapky příboje budou zářit na labutí křídlech ve Vtavských vln.

Nebude se tě ptát, ale mlčenlivý

v řetězcích modrých hvězd bud.

Pokud jsem usnula, vedle tebe

a s úsvitu se probudila jen tvá.

Neptá se mě, ale já mlčím...

Nebyla jsem pírko na tvém saku.

Molová stupníce v tvých očích

Nebyla jsem a nebudu...

Copak jsi nepochopil...

Snila jsem, ale nesplní se mi sen.

Vltava - protéká Prahou a po většinu roku jsou na ní labutě.