Миг - Оkamžik

Остави го да мълчи,
то е само капчица под небето.
Трептене от камбанен звън в утрото,
преди да се е вдигнала росата.
Проблясък в зениците му.
Спомен от мъгли и сребърни елфи, 
не поели пътя за връщане. 
Слънчев лъч избягал надолу, 
обичащ облаците в тревите.
Сенчица от незагаснал 
нощен лампион край реката.
Остави го да те има само миг.
Не го помни, не знай кое е.
Душите нямат врати.
Имат тебе. 


Оkamžik

Nech ho být zticha, on je jenom kapka z nebe. Rozechvění zvonů v náruči rána než se rosa rozptýlí. Je to záblesk v jeho zornici. Vzpomínkа z mlhy a stříbrných elfů nenechali cestu k návratu. Sluneční paprsek prchnul dolů milující mraky v trávě. Stínek z nezhaslé noční lucerny u řeky. Nech ho аť tě má jen chvíli . Zapomeň pak co on byl, kdo on byl. Duše nemají dveře. Duše mají tebe.