На Анна Филипова

                                                                                                    via: 

Мокри стъпки, момиче изгубено.

Припомни ми капризните сладости.

Ти не взе със себе си роклите

загърни е с роба от облаци.

Крехки стъпки, рисуваш снежинки

босонога прекрачваш в мъглите.

Аз обичах те, целувах сълзите,

но отдавна изгубих следите ти...

2009

Псалм

                                                    via:
                           На Любчо

Ден до пладне, ден в тъма.
Още бързам, чакам те съдба.
Време мое, моя сянка.
Слънце хладно, моя мъка.
Вик сподавен, повей горски.
Изгрев морен, кикот хорски.
Скита мисъл, дух изронен.
Трус човешки, син изгонен.
Тичам, моля още миг.
Ковко злато, сладък мит.
Кратък писък, зов рожден.
Свода нисък, хор свещен.
Сто тръбачи, млад скопец.
Химни бели, Бог слепец.
Млъквам чужда, знойна долина.
Скръбна твоя, плачеща върба.
Във очите гълъби летят.
От кристал пера валят.
Страх от мрак, страх от ад.
Тихи пасбища, води кървят.
Блуден син, сълза, мома.
Устни зреят, лед, кама.
Ти и аз.
Звезда и мраз.
Нощ без ден.
И рай строшен.

Имам да ти казвам

                                                                          via:
                                                                             на Мишо 
С отпиващ дъх докосвам твоите устни,
момински устни в зори не ще те пуснат.
С коси разплетох снощи тъмнината
в сън заклех те, не викай никога зората.

Когато идвам ще съм само непозната
сънувам тебе със въздишка над полята.
Ще те огъна златопера, моя струна
притулил клепки трепета им ще целуна.

В твойта нощ ще бъда само непозната,
неутолена от мрамор и вълни излята.
Дете и стон на коленичеща робиня
за дъжд готова - молеща пустиня.

Кажи, че можеш мрак да укротиш
по залез паря можеш да ме задържиш.
В дъха ми гасне всяка светлина
обгръщам я, преглъщам я и я туптя.

До тебе мръквам прималяла и отвита, 
аз тайна имам ще ти я казвам без насита.
Преди росата да падне в утринна омая
от мрак звезда изгряваща ще ти извая. 

2012 

Нали луната не видя

http://vanessapaxton.com/

                                               на Мишо
Дали луната снощна остаря
или пък аз съм още много млада,
да мина за последно през тежките жита
преди да ги подпаля в летна клада.

Две плитки сърмени да изтъка
от златото меко в дните жарки.
И като булка гиздава да се тъкмя,
та в нощите да стана нестинарка.

И само докато луната мълком спи
отключвам порти слънчеви от лято
и срещам сватове, и сладко ги поя
с вино маково изкъпано в росата.

И двор и стълбите си зидани мета
та младостта ми да седи на прага,
да вчесвам сън из липовите й коси
та никога от мен да не избяга.

А после се изкачвам над полята

и свалям две звездици ослепели.

Те стигат ми да вляза в мрачина

прахлясала под момини дантели.

От биле брано сънниче-омайно 

венче за ласка вия на момците.

И чашите им топвам го потайно,

за да не помнят цвета ми на очите.

И в тази нощ събличам наметало

защото насред лято газя в клади,

от  бури житото за да опазя зряло

та после да го жъна с обич млада.

Дали от въглени гори, като в раздяла?

От звездни клади ме болят петите.

Дори в утрините да угасна остаряла,

нали във мен се влюбиха искрите...       

2012г.

Queen

via

   
Далече далече 
къде ли пътуваш?

Далече далече, 
с теб ще нощувам.

Обичам безкрая в
който сънуваш.

Да бъда аз мога,
единствено Маб.

97. 

Очакване

via:

Липсваш ми толкова много.
Усещам духа ти да броди 
и да се докосва до мен.
Да милва всяка сутрин косите ми
да целува миглите ми.

Липсваш ми толкова много.
Виждам очите ти и света в тях.
Струва ми се, че са толкова далечни
и аз не мога да ги докосна.
Ти вечно бягаш, все те няма.
Чувствам, че тишината заплаква 
от копнеж и болка по теб.

Толкова ми липсваш,
а аз не ще мога да ти кажа това.
Тук сякаш всичко спи,
но пак ми шепти за теб.
Даже мъглата когато се спуска 
ми разказва приказки за принцове.
Заставам и дълго стоя до прозореца
чакам те, гледам и мисля за теб.
Едва ли ще дойдеш днес, утре... някога.

Липсваш ми, 
оставам тъжна и тиха,
а времето ми отлита безпощадно
в очакване да те видя, да те чуя, да те имам...

Ала теб те няма. 

96г. Вършец
На Любчо

В моя ад

via:

                                                      На Любчо

Щом aз ще съм умряла,
умрял ще си и ти.
Духа ми в тая жътва
за кръв ще се гласи.

В живота щом до тебе
не мога да съм аз,
любовница във гроба,
съпруга в кървав час.

Тогава ще потънеш
със мене в моя грях.
В мене ще погинеш
тъй както в теб умрях. 

Смъртта е моя близка.
Смъртта ми е съдба.
Не помниш ли коя съм?

Обичам те, ела...


98г.