Christian Birmingham is the author of this phenomenal illustration.
На Кай
Нощта отскубват капки бели,
реди студа, дантели смели.
Проглеждат босите снежинки
пристъпват в колесница в сенки.
Докосват ме родени от водата,
Докосват ме родени от водата,
изгасват те - комети в косата.
От северния вятър излетели
погиват още миг не доживели.
Корона от брилянти в скреж,
за мен ще искаш ли изковеш?
Ако ти подаря духа си перлен
ще бъдеш ли във мене влюбен?
Корона от брилянти в скреж,
за мен ще искаш ли изковеш?
Ако ти подаря духа си перлен
ще бъдеш ли във мене влюбен?
Ако целуна те във тишината,
от мъка ще заплаче тъмнината.
Искрици ледени прегръщам
снега в кротък дъжд превръщам.
Защото лесно е да завалиш.
И клони натежели да строшиш.
От мраз красив си ти недостижим,
но може би не си непобедим.
Все нещо имам топло затуптяло,
парченце цветно, ново огледало.
Когато в лед сковеш и се наежиш,
когато счупиш бледите копнежи.
Прегръщам те, изричам топлината,
жарта на огненото лято от перата.
Издишвам, чезнещи сълзите ти.
Изплаквам, стъкълцето от очите ти.
Защото лесно правя от снега
поле от пролет и небе с дъга.
поле от пролет и небе с дъга.
Но ако ти, студен не бе роден
не ще я имаше и Герда в мен...
2002
2002
Няма коментари:
Публикуване на коментар