26.11.2018 г.

Зима на село





Зимен лай, селце под баира.
в снега следи от шейна.
Вече не съм дете.

Мразовита утрин. Пъртина.
 В душата ми село и сняг.
Но аз не съм там.

Бели гугли, спи селцето,
тихото пада снега.
Толкова съм далече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...