10.01.2019 г.

Пиано


В шепи е събран дъжда.
Клавишите са прекалено близо
докосна ли ги ще болят,
ще се разплачат между пръстите.

Дъждът е мълчалив минор,
не свири, а тече по нотите.
Преди да го отроня бе простор 
сега е стон утихващ в локвите.


Така и не успях да надживея
на капките последното пътуване
изсвиреният тон е без завръщане
въздишка неизпълнена в целуване.

Не свиря вече, вече не валя
останаха ми толкова клавиши
но не умея ноти да чета.
В междуредията чувам вишни
с отлитащи листенца
и пианото ти...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Епилог - Epilog

Кажи ми, че съм мимолетна и съдбовна, дете на лятото че съм, капризна пеперуда, и че се давя във позлата и охолство. Три реда из...