Изгубени слова - Ztracená slova

via

Тялото е само 
ръкавица кожена
... само 
скица черно-бяла огледална.

Никога не гаснеща свещица
е душата
дадена
в плътта ни земно
сечена.

Тялото е само
пояснение
средство за порастване
... само
паднала завеса опрощение
там където свети 
божието творение.

Безименно 

Tělo je pouze 

rukavice kožená

Jen

náčrt černobílý, zrcadlový.

 

 Nikdy nehasnoucí svíčka,

duše je.

Rýtina

v našem pozemském mase

ražena. 

 

Tělo je pouze

objasnění

způsob pěstování dospělosti. 

Jen

spadla opona 

odpuštění 

tam kde září boží stvoření 

bezejmenné. 

Последен октомври

                                                                                                                                                На Любчо 

   Слънцето едвам се открива сред мъгливия небосвод. Сиво, сребристо студено небе се е спряло над покривите ни.
Седя и гледам безкрая и тихата пустош, безмерно тъжна сега в този миг на очакване да бъде заченат първия сняг. Твърда матова светлина изменя реалността, безнадеждни дървета, самотни, мълчаливи. Нима са дигнали клони в молитва... 
Въздуха прорязва дробовете, откъсва безмълвно стенание от пътника. Ято безлични гарвани пропищяват истерично следвайки вятъра. 
    В безпътно време живеем, в безпътни мисли пропиляваме дните си.
Нещо студено се промъква с утрините в душата ми, пронизва костите ми у ме връзва с безразличие. 


   Последно е. По-добре да се лутам, да пътувам в ония лазурни дни обсипали небосклона ми със звезди, изтъкали развихрени панделки от лято, там в слънчевия ми сплит. 
Коси вързани с розови ленти, из въздуха цъфтежа на рози. Вдишвам безгрижие, безразсъдство и копнеж.

 Цялата земна светлина струеше от него. Гледах го как играе, и се чудех как умее да направи световъртеж от прашинки. Гумата на колелото му се въртеше.
 Миналото е винаги част от настоящето. 

31.10.97

Снежинка

via 

                                                                                                                                 На Любчо

  Целуна ли ме ангел не разбрах
разперих рамене и се разлях.
Въздишка неродена замълчах
по устните на крехък сънен грях.

Пробудена свенлива отлетях
нататък дето ляга хлад и прах.
Копнеех да го видя, ала бях
безкрила, млада и валях.

Атлазената риза си простях
небесна стряха от елмаз ковах,
зенит в зорниците му не познах
стопена го обикнах и умрях.

Políbil mě anděl, ale byl to asi sen. 

Roztáhla jsem ramena a vysypala se.

Vzdychala jsem nenarozená, mlčel jsem

na rtech křehkého ospalého hříchu.

Probudil jsem se nesměle, odletěl jsem

Kupředu, kde leží chlad a prach.

Toužila jsem ho vidět, ale byla jsem...

bez křídla, mladá a v dešti, v mraku. 

Saténovou košili jsem si odpustila. 

Udělala jsem nebeskou střechu z jilmu,

V jeho úsvitech jsem nepoznala zenit.

Milovala jsem ho a zemřela.

Verona - Ztracená bloudím - Скитам изгубена - превод

Ztracená bloudím                                     Скитам изгубена



Jsem jak stín,                                            Като сянка съм
jak mlha nad ránem,                                  като утринна мъгла,
tichým oceánem,                                       тих океан съм,
сo v pramen se promění,                           който на извор стана,
jsem jak dým, co vzhůru stoupá,                като дим съм, тръгвам нагоре
když vánek s ním houpá,                           а повея ме люлее
tam vysoko nad zemí.                                там високо над земята.



Ref: Ztracená bloudím                        Пр: Изгубeна скитам
dál svým snem,                                         oще в своите мечтите,
jsem ticho na stráních,                             тишината по склоновете съм
jsem vítr na pláních..oou .                        вятъра над равнините съм. Ооу...
Ztracená bloudím dál svým snem,             Изгубeна скитам, още в своите сънища
snad duši mi vrátíš                                    дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                              и пътя ще ми покажеш нататък.



Jsem jak žár, co všechno spálí,                Като жарта съм, която всичко изгаря
jsem ozvěnou v dáli,                                като ехото съм, което е далечината отговаря,
tu co ty neslyšíš,                                      това което ти не чуваш,
jsem jak den,                                          като деня съм
co s nocí se střídá,                                  който с нощта се редува,
jsem černá i bílá,                                     черна и бяла съм
ve světě zatměným.                                 в затъмнен свят.



Ref: Ztracená bloudím                       Пр: Изгубeна скитам    
dál svým snem,                                       още в своите мечти,
jsem ticho na stráních,                             тишината по склоновете съм
jsem vítr na pláních. oou.                         вятъра над равнините съм... Ооу...
Ztracená bloudím dál svým snem,            Изгубeна скитам, още в своите сънища
snad duši mi vrátíš                                   дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                              и пътя ще ми покажеш нататък.


Ztracená bloudím dál svým snem,         Изгубена скитам още в своите мечти
snad duši mi vrátíš                                дали ще ми върнеш душата
a cestu mi zkrátíš ven.                          и пътя ще ми покажеш нататък.

            

На Анна Филипова

                                                                                                    via: 

Мокри стъпки, момиче изгубено.

Припомни ми капризните сладости.

Ти не взе със себе си роклите

загърни е с роба от облаци.

Крехки стъпки, рисуваш снежинки

босонога прекрачваш в мъглите.

Аз обичах те, целувах сълзите,

но отдавна изгубих следите ти...

2009

Псалм

                                                    via:
                           На Любчо

Ден до пладне, ден в тъма.
Още бързам, чакам те съдба.
Време мое, моя сянка.
Слънце хладно, моя мъка.
Вик сподавен, повей горски.
Изгрев морен, кикот хорски.
Скита мисъл, дух изронен.
Трус човешки, син изгонен.
Тичам, моля още миг.
Ковко злато, сладък мит.
Кратък писък, зов рожден.
Свода нисък, хор свещен.
Сто тръбачи, млад скопец.
Химни бели, Бог слепец.
Млъквам чужда, знойна долина.
Скръбна твоя, плачеща върба.
Във очите гълъби летят.
От кристал пера валят.
Страх от мрак, страх от ад.
Тихи пасбища, води кървят.
Блуден син, сълза, мома.
Устни зреят, лед, кама.
Ти и аз.
Звезда и мраз.
Нощ без ден.
И рай строшен.

Имам да ти казвам

                                                                          via:
                                                                             на Мишо 
С отпиващ дъх докосвам твоите устни,
момински устни в зори не ще те пуснат.
С коси разплетох снощи тъмнината
в сън заклех те, не викай никога зората.

Когато идвам ще съм само непозната
сънувам тебе със въздишка над полята.
Ще те огъна златопера, моя струна
притулил клепки трепета им ще целуна.

В твойта нощ ще бъда само непозната,
неутолена от мрамор и вълни излята.
Дете и стон на коленичеща робиня
за дъжд готова - молеща пустиня.

Кажи, че можеш мрак да укротиш
по залез паря можеш да ме задържиш.
В дъха ми гасне всяка светлина
обгръщам я, преглъщам я и я туптя.

До тебе мръквам прималяла и отвита, 
аз тайна имам ще ти я казвам без насита.
Преди росата да падне в утринна омая
от мрак звезда изгряваща ще ти извая. 

2012