Развълнувано ....

В мига на непосилна жажда
ела и утоли я ти. 
Духът ми мрака го прояжда,
бушуват бледите очи.

Заливат ме една след друга
убиват ме безчет вълни.
И после в самотата луда
крещя: Ела ме прегърни. 


Ve chvíli nesnesitelné žízně
tak přijít a tý  jí uhasí.
Tmu, duše kouše soudně
zuří mé oči když nespi. 

Najíždí  jedná,  druhá
zabij mě bezpočet vlny.
A pak v samotě bláznivé
volám:  pojď  mě obejmi.

Утрото е дете

                                         На Верето и Дарина

Лъчисто утро. Цвъркота на кос.
Косите в дланите не се побират.
Разресвам слънце, връзвам абанос,
и тюркоази във очите ми се взират.
Събуждам две деца, а свят намирам
между целувките им сънен мед
с понпончета от смях жонглирам.
И мажа сутрешни закуски. С чай
от лайка, бъз и бабина душица.
А на прозореца почуква, кой?
Немирен кос, крадящ трошици.
Зората ластиче назаем иска
небето просва синя ризка.
А те по джапанки играят вън
и в шепички събират песни,
а тебеширените им врабчета
политат вътре в сърцето ми.

Лица

Отегчено ме гледаш:
- Коя си?  - ме питаш.
- Вече няма и късче от мен
разпилях се, разлях се в полята
разцъфнах, въздъхнах - недопята.
Вече няма и късче от цвете,
спят в шепата семенца слепи,
а духа ми целува водата
напоила копнежа за лято.

Отегчено се взираш.
- Къде си?- ме питаш.
- Не ме ли намираш?
Толкоз пъти валяла съм в тебе,
че поникнах стократно,
изкласих със земното злато,
а жътварския сърп на зенита
от тежест избави ми дните.

Тая жътва аз скътах в зениците
натежели под Звездната плява.
И когато Луната в стомна изкъпана
се търкулна на моето рамо
се изплъзнах от всичките питанки
и потърсих безмълвна дъбрава
от която да бъда люляна,
под която да бъда обичана
та макар и разляна.

Отегчено ме искаш.
- Какво във замяна,
ти е дала луната изплискала
своята слава, освен че
и с нощта се скъсява?
- В нивята стърнище остана,
а от триците хляба чернее
толкоз много обвивки съм смяла,
не остана трошица скорбяла
с която душата ти да нахраня.

Отегчено е аз, да съм винаги аз.
Имам много различни лица
по едничко във всекичко зрънце
заспало в ръцете ти.
По едничко във всекичко цвете
затъкмено в косите ми.
Толкоз пъти била съм родена
и пак съм умирала.
А небето, Луната и така ме познават
и заплача ли с мен заваляват.
Само смутена те питам дали
тъй различна,
ме познаваш и ти?

Среща

               




- Връщам се, за да те открия моя. - каза той.

-Чаках те, за да си тръгна отново. - отвърна тя.

Сведоха поглед. Валеше. 

Без име

Днес ми е босо и плачливо,
а стъпките ми не личат...
Вълните в пясъка попиват,
а твоите тръгващи болят.
Мълча, тъй много вече писах 
бе казал не един поет,
мълчанието е писък-
когато си отвъд.


Dnes jsem bosonohá a ztracená
mé kroky nejsou vidět ... 
Vlny v písku se vstřebávají
a tvé kroky odcházejí a bolí. 
Mlčím. Tak mnoho už jsem psala,
né jeden básník tohle říkal: 
Ticho je zoufalý výkřik,
když jsi pryč.

Обяснение ... Vysvětlení

Не мога да зачена утринта
и изгреви да ти родя, любими.
Намирам се от другата страна
на зрънцето напълно невидимо.

Зениците ти дирят в ориста
но сигурен ли си, че съм значима?
Не нося зарад тебе вечността
и съм физически недопустима.

Наказах по между ни тъмнината,
звездите греят само за малцина.
Не искам да живея с вината,
че те обичам тъй неизлечимо.

Вселената се ражда без причина,
кове ни, среща ни и после взима.
Недей скърби когато си замина  
на мен ми стига, че познах те...
... че те има.

Nemohu ti početí  ráno

a východ slunce ti porodit, můj milý.

Já se ocitám zas na druhé straně

na zrnko malé, zcela neviditelné

Tvé zornice, mně hledají do osudu

ale jsi si jistý, že jsem důležitá?

Nenosím kvůli tobě nesmtelnosti,

jsem naprosto fyzicky nepřípustná.

Já trestám temnotu, co je mezi námi,

hvězdy svítí, ale pouze pro někoho.  

Nechci dal žít s pocitem viny,

že mám tě ráda tak nevyléčitelné.

Vesmír se rodí bez důvodu,

utváří nás, setkává ni a pak vzdaluje.

Nebuď nešťastný , když odjedu

tak málo stačí, že vím že jsi...

...a vím že tě miluju. 

* * *

Снега бе обещание, 

което не изпълних.

В дъха ти се стопих
любов моя. 

Sníh byl slib 
který jsem nesplnila. 
V tvém dehu jsem roztála
 láskо moje.