Не ме питай колко път съм изминала,
за да стигна до тук,
където бледо морава сенчица вплита
в косите ти сноп цветчета от дивия лук.
Не ме питай колко дълго съм чакала
за да мога така да стоя
цял живот в миг съм издишала,
когато в тревите ми нощния вятър заспа.
Не ме питай защо те обичам
нямам как да ти обясня.
Бях върба, а сега съм с цветчета покрита
будя птиците и сутрин се къпя в роса.
Не те искам завинаги
сме тук и само сега.
Не сгреших ли, че с изгрева тръгнах нататък
има стъпки които не личат в утринта.
aby jsem dorazila sem.
Kde světlé fialový stínek vplétá
ve tvých vlasů svazek lučních květin.
Neptej se mě jak dlouho jsem čekala
aby jsem mohla tady stát.
Celý život jsem v okamžiku vydechla
když můj noční vítr usnul na stráních.
Neptej se mě proč tě mám ráda
nevím jak to vysvětlit.
Byla jsem vrba, a teď jsem cela rozkvetlá
probouzím ptáčci ráno a koupu se v rose.
Nechci tě navždy,
jsme tady a právě teď.
Zda jsem nechybovala že šla jsem s východem,
jsou kroky, které nenajdeš až slunce vystoupá nahoru.
Няма коментари:
Публикуване на коментар