на мама
Скръствам ръце
в молитва.
Дъщеря ми ражда.
* * *
Врабчетата
се карат на оградата.
Тихо, детето ми спи.
* * *
Бяла спретната къщурка
майка ми седи на прага.
Защо не съм врабче.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Ах мрак, душата ми тъмнее, къде са тези светли дни в които тя започна да линее и се превърна в сълзи. Ах, мрак ти май си толко... -
Acrylic paint on a canvas (45X60m.) Combined technique. Original authorship work. Пак чувам шепот, вън снега с липите си говор...
Няма коментари:
Публикуване на коментар