Свят в роса

  Понякога само снимам... и мълча, гласа е вибрация, мислите са вибрация, капките са тук само миг, не мога да си позволя да ги изгубя.
 Поезията е мълчание, а само душата свири на арфа. Слушаш ли?

 Někdy jen fotím... a mlčím, hlas je vibrace, myšlenky jsou vibrace, kapky jsou tu jen na chvíli, nemůžu si dovolit je ztratit.

 Poezie je ticho a jen duše hraje na harfu. Posloucháte?

Капки

Бях сама... и беше утрин.
Те не слязоха, а аз не бързах.
Бяха огледало, а света илюзия.
Замълчи и дишай.
В единение.

Те са аз.

Kapky

Byl jsem sám... a bylo ráno.

Nešli dolů a já jsem nespěchal.

Byly zrcadlem a svět iluzí.

Zmlkni a dýchej.

V jednotě.

Oni jsem já.

 

Избор ... Volba

(via enchantedparisian)

Volba

Jak dlouho kvetou máky, řekni mi,

šarlatový povzdech, chvíle před svítáním.

Jen jedna noc na poli s hvězdami padajícími

a pak stydlivá barva plující v očích tvých.

Kolikrát přes máky jsi prošel

kolik kapek tě políbilo, když déšť zazněl.

Bouři modrou li jsem v ruce měla

že každičký kvítek máku jinému dala.

Kolikrát já sama sobě budu lhát

kroky tvé jdou ale nemají zpátky návrat.

Léto hasne spi pod zlatými mraky skrytý

v poli vlaje vítr, ale máky nejsou, jenom žito.

Колко са нетрайни маковете ми кажи,
алена въздишка миг преди да зазори...
Еднократна нощ, в поле от падащи звезди
и засрамен цвят потънал в ирисите ти.

Колко пъти в маковете си вървял
колко капки те целуват с дъжда валял.
Аз ли синя буря в длани съм държала
та цвета на всеки мак на другиго съм дала.

Колко пъти ще излъжа мен самата
стъпките вървят, a пътя е оттатък.
Лятото изгасва, спи под облак златен скрито
над полето вее вятър не маковете, а жито.

                (via brancoprata)

Избор

Колко са нетрайни маковете ми кажи,

алена въздишка миг преди да зазори...

Еднократна нощ, в поле от падащи звезди

и засрамен цвят потънал в ирисите ти.

Колко пъти в маковете си вървял

колко капки те целуват с дъжда валял.

Аз ли синя буря в длани съм държала

та цвета на всеки мак на другиго съм дала.

Колко пъти ще излъжа мен самата

стъпките вървят, a пътя е оттатък.

Лятото изгасва, спи под облак златен скрито

над полето вее вятър не маковете, а жито.

Volba

Jak dlouho kvetou máky řekni mi,

šarlatový povzdech, chvíle před svítáním.

Jen jedna noc na poli z hvězdy padající

a pak stydlivá barva plující v ocích tvých.

Kolikrát přes máky jsi prošel

kolik kapek tě políbilo, když déšť zazněl.

Bouře modrá li jsem v ruce měla

že každýčkí kvítek máku jinému dala.

Kolikrát já sama sobě budu lhát

kroky tvé jdou a nemají návrat.

Léto hasne spi pod zlatý mraky skryté

v poli vlaje vítr, ale nejsou maky, jenom žito.

Oще макове... více vlčí máky : 

Да изгоря ми стига - Vyhořet mi stáčí

                                       via:  weheartit.com 

Beznadějné je tě očekávat

moje lásko, čas neexistující.

Sluneční odlesky ve vlasech básníka,

hvězdy na řasách mého spícího prince.

Ale tě očekávám můj milý hvězdami posypaný.

Každý den a chvíle každá jsem utkala s vzrušením.

Kam musím toulat aby jsi mě poznal?

Kam musím klepat aby jsi mě miloval?

Odpusť mi, že poběžím pod vesmíru

s mávajícíma rukama a popelovou lyru.

Že budu volat, milovat, nic nebudu skrývat

co ve mně s úsvitem vystoupá budu zpívat.

A pak rozbitá na částečky zlaté 

doženu tebe, přinesu ti nebe.

Protože já jsem nekonečná lásko moje,

a pouze jednou chci být jenom tvoje.

Безнадеждно е да те очаквам,
обич моя, време неизживяно.
Слънчево зайче в косите на поетесата.
Звезди в миглите на моя спящ принц.

Ала го правя обич моя, със звезди посипана.
Всеки ден, и всеки миг в трепет съм усукала.
Къде ли да пребродя, за да ме познаеш?
Къде да ли почукам, за да ме пожелаеш?

Простено ли ми е, да мина през зефира,
с развети рамене и пепелява лира.
Да те обичам, да мълвя и да излея
това което в мен изгрява да изпея.

И разпиляна на прашинки злато
да те догоня, да ти донеса небето.
Защото обич моя аз съм необятна,
макар за миг вземи ме еднократно. 

Сънувах - Zdálo se mně

Že by se mi o tobě zdálo 

nokturno něžné, sálající slza? 

Bezedný impuls na příboje 

duše, mé duše.

Že by se o tobě zdálo ráno mladé 

ty měsíc můj s plachou tváři? 

Jak vánek touha a dech chladní 

ospalé oči stachuje. 

Že by se mi o tobě zdálo, já nevím 

že by jsem někdy s tebou byla 

do nekonečna šla jsem, ale sním 

že v mlze jsem tě políbila.

Сънувах ли те слънце мое

 ноктюрно нежно, пареща сълза?

Бездънен порив на прибоя,

душа на моята душа.

 Сънувах ли те утро младо,

луна със засрамени страни.

 Копнеж зефирен и прохлада,

очите сънени покри

Сънувах те, ала не зная

кога със тебе съм била.

Дали те дирех из безкрая,

или те любех във мъгла.

Защото искам - Protože chci...

via

Трябва да те изгоня любов
трябва да те изскубна като цвете непотребно
като плевел боязлива.
Без слънце подарено,
без копнежи любов ще остане от тебе
само сянка, само прах.

Трябва да те обичам любов
трябва да те изплача, да те изживея,
като докосване на студена утрин
което заболява връз страните
което зачервява устните и вписва мълчание
с едно движение на молива.

Трябва да те позная любов
когато звездите падат от небето,
а в августовските полета зрее житото.
Аз ще ида по хълма нагоре
и ще почакам на слънцето залеза
и след това ще ти се отдам.

Защото искам...





Musím tě vyhnat lásko 
musím tě vyškubat jako květinu nepotřebnou
jako plevel bojácný.
Bez slunce darovaného,
bez touhy lásko z tebe zbude stín,
pouze prach.

Musím tě lásko milovat
musím tě lásko vyplakat a pak přežít 
jako dotek z chladného rána
který zabolí na tváře,
který zčervená rty a zanáší do tichosti
beznadějný tah tužky.

Musím tě poznat lásko 
když hvězdy padají z oblohy
a v srpnových polích zrajе obilí.
Já půjdu pak do kopce nahoru
a počkám na západ slunce
a pak se ti vzdám.

Protože chci... 

Само сега - Jenom teď

                      

Не ме питай колко път съм изминала,
за да стигна до тук,
където бледо морава сенчица вплита
в косите ти сноп цветчета от дивия лук.

Не ме питай колко дълго съм чакала
за да мога така да стоя
цял живот в миг съм издишала,
когато в тревите ми нощния вятър заспа.

Не ме питай  защо те обичам
нямам как да ти обясня.
Бях върба, а сега съм с цветчета покрита
будя птиците и сутрин се къпя в роса.

Не те искам завинаги
сме тук и само сега.
Не сгреших ли, че с изгрева тръгнах нататък
има стъпки които не личат в утринта.

Neptej se mě jak daleko jsem putovala
aby jsem dorazila sem.
Kde světlé fialový stínek vplétá
ve tvých vlasů svazek lučních květin.

Neptej se mě jak dlouho jsem čekala
aby jsem mohla tady stát.
Celý život jsem v okamžiku vydechla
když můj noční vítr usnul na stráních.

Neptej se mě proč tě mám ráda
nevím jak to vysvětlit.
Byla jsem vrba, a teď jsem cela rozkvetlá
probouzím ptáčci ráno a koupu se v rose.

Nechci tě navždy, 
jsme tady a právě teď.   
Zda jsem nechybovala že šla jsem s východem,
jsou kroky, které nenajdeš až slunce vystoupá nahoru. 

Сезонът на дъждовете

         A beautiful afternoon by twomeows (away...)
      

                                                                  

                                         

За тебе мисля си и ми е леко
и нещо в мене се разлива,
това е онзи влажен полутон.

Очаквам да заплиска любовта ми.

Докосват се потрепват листите,
боли ги, удрят мокро капките,
разшумват пъпките, обливат ги със благодат.
Проплакват мъчно бедните от скръб заченати,
зоват духа на дървесата и разтреперани шумят.
Мълчанието заплашва да прелее
от бурен тътен небеса да се тресат.
Какво пък буря е и нек беснее,
сърдити облаците ще сълзят.
Отчаяно се боря със прибоя,
ревът във мене сто вълни,
но като вечната секвоя,
ще надживея всичките беди.
Очаквам да заплиска любовта ми.
Сега е влажен, влажен полутон,
а кълновете никнат във пороя
от силата на мокрия сезон.
И мисля си за тебе и съм твоя...

27.02.2000 - София