След

                      На Любчо
                                              
Прозорците мъгливи
делят ни толкоз време.
Една от всички деви
от мен не ще те вземе.

Къде ли ти сънуваш
далечни нимфи бледи.
Във огън аз бленувам
и моля черни веди.

При тебе да ме върнат,
при тебе да съм аз.
Очите ми тъгуват
по тебе в леден мраз.

Очите ми изгарят
от твоето вълшебство.
В безпаметство забравям
детинското ти бягство.

Остават ми далечни,
безбрежни и ужасни,
прозорците мъгливи,
нетрайни и опасни.

Вършец 1999 

Герда Gerda

From:

Аз съм лято.
Ти си Кай.
Мразя Снежната Кралица. 

Jsem léto.

Ty jsi Kai.

Nesnáším Sněhovou královnu. 

Чакам те

From

На Любчо

Очаквам бяла в мрака
седефен изгрев може би.
Очаквам както цвете чака
росата - бисер призори.

Безплътен повей на пороя

след тежък морен ден.
Вълна разбита от прибоя
сред вятър морски укротен.

Очаквам вечер от звездите
да ме обвие с тях съня,
но са пресъхнали очите
не плачат вече през деня.

А натежават клепки зная
чак утрото когато се роди,
и чезнат бягащи в безкрая
ненацелуваните ми мъгли.

В деня очаквам мрака
на светлината края тих.
Тъй като мене той не чака

бленува светлокос зенит. 

Очаквам боса в безкрая

обречена ме обикни.
Завърнеш ли ще съм твоя

ако ме искаш ме вземи.

Принц ... Princ

                               Нощта бленува за прегръдка,
                               сънува своя нежен принц.
                               Пламтят страните от целувка,
                               шептят липите в морен звън.

                               Нощта тъгува по простора
                               олекват миглите от свян,
                               приветстват блудната изгора
                               с любовника в сълзи облян.

                              Нощта линее в светлината
                              с последни сили тя скърби,
                              а после губи се в тъгата
                              от прах и сънени очи.

                              11.02.1999

                                           

                               Noc se dožaduje objetí,

                               sní o svém něžném princi.

                               Planoucí strany polibku,

                               šepot lip v mořském zvonu.

                               Noc touží po rozlehlosti

                               řasy se mu rozzáří studem,

                               přivítejte marnotratnou divku 

                               s milencem v slzách promočeným.

                              Noc bledne ve světle

                              z posledních sil truchlí. 

                              A pak se ztratí ve smutku

                              Prachu a ospalých očí.

                              11.02.1999

*

From

Пътеката в стъкло
от сърнешки стъпки.
Майка и дете. 

Cesta ve skle

z jeleních stop.

Matka a dítě. 

* *

From

Сред полето цветя, 
стопих ги.
Бяха от лед. 

Na poli jsou květiny, 

Roztavil jsem je.

Byly z ledu. 

...

From

Криле на ангел,
строшени...
Целуна го зимата. 

Křídla anděla,

rozbité...

Zima ho políbila.