Разсипвам сънища

                                                                                     

                                                                                  На Любчо
Спи принце мой
над теб ще бдя като вълшебница омайна.
Ще пази звездните ти клепки от мъглите.
Ще те прегръщам с нежност всеотдайна
завила те с крилете си, измила със сълзите,
макар да зная, че сънищата са нетрайни.

Спи принце мой,
в тебе гаснат дните и лятото на моите коси.
Изсипвам пясъчни мечтите си и непокорна
газя там където времето в речни пръски боси
разнасяме ме из утрините лунно-росни
за те пипна несъзряно без да помниш.

Спи принце мой
към мене не поглеждай. Смутен си ти, нима те аз смутих.
Преди да съмне толкоз звездно-тихо беше,
тогава без въздишка себе си ти подарих.
И както укротена мъничка светулка спеше
в дланите на вечерта, така люлях те и те скрих.
За да те имам мили мой, едничък само през нощта.

Спи принце мой
ти сянка златна-взета. Ти мое пеперудено крило.
Когато с утрото от теб съня отлита
и мене взима с него в своя път. И само някъде
из вечерите сини, във сънищата бели пак увита
се връщам цяла, неродена птица-тиха.
И те обичам до премала, и те обичам без насита.
Спи мили мой, аз вече те изгубих,
но дните ти с нощта не затъмних.
Спи мили мой и мене ти сънувай
как литналите пеперуди улових.

Констатация

Tree house again by * ansmeer

                                                                                                На Любчо

Навярно пролет нова иде вън

и песента на птиците не секва. 

Света в цветно и във весел звън 

навярно всяка сутрин ще отеква. 

Когато сънените слънчеви лъчи 

ще диплят младост китна в небето.

Когато в ярко и зефира ще блести

ще пее с нова обич в теб сърцето.

Ала сред тази пролет, роня плач

не зная вече докога ще дишам...

Защото ти за мен си слънчев лъч

и съществувам само за да те обичам.

Грешна

Kiss the Angel by Norma Desmond

                                                                                                    На Любчо

Душата ми е уличница. Купи я на парчета един непорочен ангел. Когато идваше, събирах вода от девет извора, и му я носих в шепи. В пробитото ведро вода събира ли се? Изтичах между пръстите му. Не помни, че съм негова. Събрах празните си шепи, и напълних реките със сълзи.  Moje duše je děvka. Koupil po částech neposkvrněný anděl. Když přicházel, sbíral jsem vodu z devíti pramenů, a přinešle mu ji plnými hrstmi. Ve vyvrtaném kbelíku shromažďuje li se voda? Protekala jsem mezi prsty. Nepamatují si ale jeho jsem nebyla  Posbírala jsem prázdné hrsti, a naplnila všechy řeky slzami.

Нощта е мълчалива

illustration by Hanuol

                                                                                      на малките ми принцеси 

Нощта умее на чекрък да изпреде от тишинатa

две мънички кълбенца звезден прах.

Търкулва ги и боса тръгва по земята

там дето свети неутихнал детски смях.

Нощта ти шепне с глас омаен в полските треви

и кротко стели тъмната си пелерина.

С капчици вечерен мрак звъни

в цветчетата на сънените детелини.

Нощта реши ли да обуе пантофките от горски мъх

при теб наблизо ще приседне тази вечер.

А ти дете побързай и я питай, още не поела дух

защото ти носи приказките толкоз отдалече.

Защо в объл хоризонт земята закопнява по тъмата

а всичките светулки нощем носят рокли бели?

Защо танцуват те, защо са влюбени в луната

макар зората ярка в изгреви безчет видели?

Нощта навярно няма да ти отговори кратко

защото тя в прегръдката си ще те залюлее.

Така приспива всякоя принцеса сладко

докато утринта в сребристо забелее.

Нощта е кадифена и помни - преде, но мълчаливо...
Когaто се събудиш - вярваш във каляски.
Пантофки мъхени оставила ти е... Бъди щастлива.
Оставила ти е и две кълбенца звезден блясък.

2012

Сянка отразена

From:

                                                            На Любчо


Помниш ли коя съм,
и къде ме ти заключи?
Да те чупя,
и да те отричам ме научи.
Да не вярвам,
никого да не обичам.

Помниш ли, че стая съм такава
без таван и със мазилка стара.
С два прозореца душа от скръбен вятър.
С две пердета мокри под чадърен театър.

А душата там във ваза съм прибрала
простичка и мраморна и тихо-бяла.
Ако се намери някой леко даже
да я бутне и без глас да каже:

Подарена е, но вече е освободена.

Песъчинките в косите ми ще литнат
дните ми наново пак ще тръгнат.

Ала гробниците са безмерно тихи
те сънуват стъпки на любими
и рисуват в щрихи.
Те чертаят рими,
и се лутат невидими.

Погледа ти пазят от коприна,
и косите летни, но в бяла зима.

Помниш ли коя съм
аз не зная.
Чакам да се срещна със безкрая
и да го попитам неродена
стих ли съм, жена ли съм или съм отразена.
В криво огледало потопена
пътя ми завършва там, където и зачена.
Да те мразя зная.
Мога и да те отричам.
Да те счупя,
аз съм тази натрошена.
Ала как да спра, да спра да те обичам?

Родена в миг

Snow White Dreams

                                                                       На Мишо

Аз притежавам те
векуваща секвоя,
ала не ще да бъда твоя.
Защото можеш ли искрица да държиш
без с нея в миг да изгориш?

Аз притежавам те
векуваща секвоя,
ала не ще да бъда твоя.
Защото могат ли листата
да утешават на дъжда тъгата?

Ще кажеш,
че секвоя не гори,
че няма листи а бодли.
Ще кажеш, че съм твоя от преди
и нищо няма да ни раздели.

Не си ли спомняш
не съм от твоето небе,
пред цялата ти вечност съм дете.
В миг се раждам. И умирам в мига
на крехка вселена от взрива.

Отеквам, отшумявам, вая.
Валя, докосвам те и те желая.
Но, пожелаеш ли да ме държиш,
да притежаваш искрица укротена.
Оставам, но прашинка угасена. 

Patříš mi

Věčná sekvoje,

ale nebudu tvоje.

Neboť můžeš udržet jiskru

aniž bys s ní za okamžik neshořel?

Vlastním tě

Věčná sekvoje,

ale já nechci být tvoje.

Neboť mohou listy

tvé utěšit smutek deště?

Řekneš,

že sekvoje nehoří,

že nemá listy, ale trny.

Řekneš, že jsem tvoje od dřívějška,

že nic nás nerozdělí.

Nepamatuješ si

že nejsem z tvého nebe,

před celou tvou věčností,  ja jsem dítě.

V okamžiku rodím a ve mžiku hynu

na křehkého vesmíru ve výbuchu.

Оzývám se ztíšena tvořivá

Dotýkám se tě a toužím po tobě.

Ale pokud si přeješ mě držet,

mít jiskru zkrocenou.

Zůstávám a uhasnu v částečka prach. 

Moя заспала

SaMo

                           

Клепачите ти пеперудени крила

на залеза в искрите полетели,

на облаците в белите пера

две сънени звезди довели. 

Косите ти са злато от свила

ковани в пламък, огън и тъма.

А бузите ти спомен от мъгла, 

целувки в побеляла зима.

В ръкавите ти шарени побрани,

са всички песъчинки от реките.

В миг от тебе са разпиляни,

хартиените хвърчила на дните.

А мислите ти газят из тревите,

на боси самодиви в росата.

И в сънищата пламват със звездите

за да усъмнат люлка от дъгата.

Сълзите ти са укротени в скреж

страните  лумнали в руменина.

Когато в затаен копнеж

от обич  правиш светлина.

Когато бягаш и когато идваш

с крила треперещи от зной.

Когато със усмивка вдишваш

и ме разплакваш във порой.

Когато в миг забравям спомен,

забравям на къде вървя.

И в пътя си така огромен 

пътечка мъничка ловя. 

И в безпорядък ме отвежда

сред облаци, звезди и пясък,

сред водопади от надежда

и в капки хладен блясък.

Коя си ти от злато и тъга,

защо в стъкълцата газиш.

Защо побягваш със нощта

от мене ли така пазиш?

-Когато уловиш комета

и в длани я държиш за миг.

Ще върнеш сянката ми взета,

ще имаш моя нощен лик.

30.09.2011